Хиалуроновата киселина може да бъде намерена в множество от човешките органи и тъкани – кожа, клапите на сърцето, стъкловидното тяло на окото, ставния хрущял и синовиалната течност, както в съединителната, епителната и нервната тъкан.

Един 70-килограмов човек има приблизително 15 г хиалуронова киселина в тялото си, като 1/3 от нея всеки ден претърпява процеси на дегенерация и ресинтеза. Над 50% от това съединение се съдържат в кожата.

Хиалуроновата киселина е основен компонент на дълбокия слой на нашата кожа – дермата. Отговорна е за гладкостта на кожата, поради способността си да свързва големи количества водни молекули. Хиалуроновата киселина е в състояние да свърже вода в количество, което представлява от 1000 до 4000-кратна стойност на собственото ѝ тегло. Това е много повече отколкото могат да свържат другите природни или синтетични вещества.

Хиалуроновата киселина в дермата е свързана и с тъканната репарация. Когато кожата е прекомерно изложена на УВ-лъчи, тя се възпалява (слънчев дерматит, слънчево изгаряне). Това понижава продукцията на хиалуроновата киселина от клетките на дермата и повишава дегенерацията ѝ. Хиалуран – дегенерационните продукти след слънчево облъчване обикновено акумулират в кожата.

Хиалуроновата киселина е основният градивен елемент на стъкловидното тяло (витреус) на човешкото око. Последното заема 2/3 от обема на очния булб. Стъкловидното тяло представлява прозрачна гелообразна съединителна тъкан с висок вискозитет, която съдържа малко клетки (хиалоцити и фибробласти), колагенни фибрили и почти изцяло се състои от интерцелуларни структури (молекули на хиалуроновата к-на), обилно наситени с вода.

Със своята ригидност то поддържа формата на очната ябълка, благодарение на еластичността си я предпазва от травмите и на неговата прозрачност се дължи пропускането на 99% от светлината.

Съдържанието на хиалуроновата киселина в стъкловидното тяло нараства с възрастта.

Хиалуроновата киселина е важен структурен компонент на ставния хрущял, където е представена като обвивка около всеки един хондроцит. Когато агрегират, мономерите образуват молекулата в присъствието на т. нар. шарнирен протеини. Агрегатите поглъщат вода и са отговорни за гъвкавостта и еластичността на хрущялите и тяхната резистентност на компресия. Молекулното тегло и размера на агрегатите намалява с възрастта, но количеството им се увеличава.

Хиалуроновата киселина е основна част и на синовиалната течност, където действа като смазващо вещество, метаболитен медиатор и филтър.

Интересна е връзката между хиалуроновата киселина и възпалението – те са в антагонистични взаимоотношения.

Възпалението разрушава хиалуроновата киселина и намалява клетъчната способност за продукцията ѝ.

Докато въведена вътреставно например, хиалуроновата киселина потиска възпалението по няколко механизма – инхибиране на клетъчната пролиферация и адхезия, потискане фагоцитозата и потенциране на антитромбина. Последният инхибира тромбина и по този начин намалява възпалителната реакция при ревматоидния артрит.

От друга страна редица научни съобщения в последните години демонстрират способността на нискомолекулни фрагменти от екстрацелуларния матрикс, компоненти на хиалуроновата киселина да повишат възпалителната активност.

Необходимо е да се отбележи, че по-дългите фрагменти от молекулата на хиалуроновата киселина (по-високомолекулните) нямат такива способности, напротив – те действат противовъзпалително.

Очаквайте продължение на съветите за хиалуроновата киселина от фитнес инструктора Станимир Михов!