Женското тяло не иска разрешение да се променя. То просто го прави – тихо, отвътре, но с прецизността на естествен биологичен механизъм. Менструалният цикъл не е пречка. Той е вътрешен ритъм, който всеки месец ни води – от прилив на енергия и яснота до нужда от уединение, грижа и презареждане.
И въпреки това, толкова дълго сме били учени да игнорираме гласа на тялото. Да го изтърпим. Да не говорим за него. Да се преструваме, че не съществува. А всъщност – той е жив, динамичен компас, който ни показва кога да тръгнем напред и кога да се свържем по-дълбоко със себе си.
Понякога се събуждаме и без никакъв конкретен повод усещаме прилив на енергия. Тялото е леко, движенията естествени, а мислите са фокусирани.
„В тези дни усещам, че мога да направя невъзможното – не защото трябва, а защото наистина го чувствам“, споделя Бети Маркс от Сиатъл. Това състояние не е каприз. То е знак, че жената е във фоликулярната фаза – периода след менструацията, когато нивата на естроген започват да се покачват и водят след себе си ентусиазъм, физическа издръжливост и желание за действие. Тогава тренировките не изтощават, а зареждат. Те не са задължение, а радост за тялото. Фокусираните силови упражнения, интервалното бягане, новите тренировъчни програми – всичко се случва с лекота.
„Когато съм във фоликулярната фаза, всяка тренировка ми носи усещане за триумф, победа над границите ми. Не я правя, за да се докажа, а защото тялото ми иска точно това“, казва Глория Хенсън от Бостън. В този период е идеалното време да се научи нещо ново, да се стартира проект, да се експериментира. Мозъкът е отворен към промяна, а тялото го следва. А движението не е средство за промяна, а е символ на самата промяна.
Но съвсем естествено, идва и друг момент. След овулацията женското тяло навлиза в лутеалната фаза – онези дни, в които сякаш всичко започва да се забавя. Прогестеронът се покачва. Умората става по-видима, а нуждата от спокойствие е осезаема. Фокусът се обръща навътре.
„Има дни, в които не съм изтощена, но усещам, че ми трябва тишина. Не ми се бяга, не ми се вдигат тежести. Просто искам да бъда нежна с тялото си“, признава Силви Грейс от Монреал. Тези моменти не са слабост. Те са биологичен сигнал. Начинът, по който тялото ни казва: „Трябва ми нещо различно.“ И това различно може да е дълга разходка. Дълбоко дишане, нежна йога или десет минути медитация. И всяко едно от тези действия е движение, връзка и грижа. „Преди се обвинявах, че не мога да дам всичко от себе си всеки ден. Сега знам, че истинската сила е в това да познаваш границите си и да ги уважаваш“, разказва Леа Бърнс от Лос Анджелис.
Когато разберем ритъма на собствения си цикъл, преставаме да го възприемаме като пречка. Започваме да го виждаме като навигация. Като интелигентна, вътрешна система, която знае по-добре от всяко приложение кога сме готови за повече и кога имаме нужда от по-малко. „Хормоналният ми цикъл ме е научил да тренирам не срещу тялото си, а с него. Това е промяна, която ме направи по-силна отвътре“, казва Рут Глейзър от Ню Джърси. И наистина - това не е отстъпление, а нов тип победа.
Тялото не ни саботира. То не работи срещу нас, а търси съюз. И когато спрем да го наказваме за това, че не функционира еднакво всеки ден – тогава настъпва истинската промяна. Тогава идва уважението, спокойствието и силата без насилие.
Тренировката не трябва да бъде доказателство, че жените са силни. Тя може да бъде диалог – сега, днес и точно в това състояние. Не е нужно винаги да се стига до крайния предел на силите Понякога най-здравословният избор е да спрме и да се вслушаме в тялото. Да си зададем въпроса „Какво ми трябва днес?“ А отговорът може да бъде не усилие, а грижа.
Вижте кои са най-големите митове за месечния цикъл в следващото видео:
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
