Димитър Караниколов е архитект от София, който професионално се занимава с визуализации на проекти, но сърцето му е пленено от фотографията и пътешествията по света. Всеки път окото ни изпитва огромна наслада, когато зърнем кадрите му, така че беше въпрос на време да ни сподели лично за приключенията си. Последната новина около него е номинацията за наградата на публиката, която получи в годишния конкурс за травъл фотография на "National Geographic", не пропускайте да подкрепите тук. А сега нека чуем какво има да ни разкаже!
Здравей, Димитър! Представи се накратко.
Привет! Димитър Караниколов - на 42 години, въпреки че през повечето време се чувствам и се държа като на 18. (смее се) Завърших "Архитектура" в София, след което десетина години работих в Лондон и се завърнах в България. Обичам да пътувам!
Как избиращ дестинациите, за които да заминеш всеки следващ път?
Понякога съвсем интуитивно, вярвам на вътрешния си глас… Примерно, попадам на статия за Исландия, след малко виждам по телевизията исландски филм, и си казвам: "ОК, трябва да отида там значи!". Също и съвсем случайно - импровизирам, пътувам обикновено с еднопосочен билет и решавам на място къде ще е следващата спирка. Този януари пътувах от Малдивите за Сингапур, но се оказа, че не мога да се кача в самолета без да имам билет за следваща дестинация - имах 14 минути да си купя билет и най-близкото отворено гише беше на Филипинските авиолинии - и така седмица по-късно се озовах в Манила.
Архитект си, но в известна степен работата ти е свързана със създаване на нещо като "виртуални фотографии" или "снимки на бъдещето", тъй като създаваш визуализации на бъдещите архитектурни проекти. Това ли беше оправната точка да започнеш да снимаш?
Да. В началото ми беше нужно да правя кадри, който използваме в архитектурната си работа, но впоследствие запознах да снимам хора, природа, абстракции - всичко, което ми се стори интересно. Принципите са същите независимо дали правиш виртуални или истински кадри - композиция, светлина, цвят.
Обикалял си доста по света. Кое място те впечатли особено много и с какво?
Много са! Не мога да назова конкретно като любимо, затова ще изброя няколко - Гигантските пещери в Борнео, наколните селища сред езерото Инле в Мианмар, пустинята Ика в Перу...
Увличаш се по дрон фотография - жанр, който става все по-популярен през последните години. Как се запали?
Помагах на приятел, известен британски травъл фотограф, който снимаше филм за изоставените села в Родопите и ни трябваха няколко въздушни кадъра. Не можахме да намерим пилот и се наложи да си купя дрон и да се науча да "летя" за два дни. Въздушните кадри предлагат абсолютно нова гледна точка към познати места, особено ми харесват така-наречените "topdown" кадри, който са доста "архитектурни".
Доста бяхме впечатлени, когато видяхме твои дрон фотографии на храмовете в Мианмар на хоумпейджа на Behance. Въздушните снимки на будистките храмове в Мианмар от 9-13 век обиколиха и редица световни медии за архитектура, дизайн и изкуство като Designboom, Twisted Sifter, MyModernMet, Trendland, Plain Magazine… Лесно ли беше да ги заснемеш?
Не! Става все по-трудно да се снима с дрон, заради новите регулации и забрани за полет на много места. Исках да снимам най-голямата пагода в света в Янгон - столицата на Мианмар, но там е абсолютно забранено да се лети. Отдалечих се на няколко километра в един парк и пуснах "птицата" от там. Успях да поснимам малко преди монасите да свалят дрона ми с анти-дрон пушка и да го загубя. Не съжалявам, станаха добри кадри.
Никой не се връща от пътуванията си същия, какъвто е бил преди това, гласи популярна поговорка в Далечния Изток. Как те променя всяко следващо приключение?
Най-добрата част от едно пътуване е завръщането! С риска да прозвучи като клише, с всеки следващ трип все повече оценявам колко е хубава България, каква страхотна природа имаме и колко добре се живее тук.
Веднъж в годината ходете на място, където никога не сте били, казва Далай Лама. Предпочиташ да ходиш само на нови места или обичаш и да преоткриваш познати?
Аз съм малко в другата крайност, не обичам да повтарям дестинации, но имам разбира се любими места, където винаги се връщам - Синеморец и Родопите в България, а по света - Венеция.
Какво ти дава фотографията като усещане, което нищо друго в живота не успява?
Чрез фотографията можеш да направиш света да изглежда по-красив и интересен, отколкото всъщност е.
В момента твоя снимка на млад монах от Баган е номиниран за наградата на публиката в годишния конкурс за травъл фотография на "National Geographic". Разкажи повече как направи трансцеденталния кадър на будистки монах, който чете обгърнат в мъгла свещена книга?
През ноември 2016 г. бях на фотографска експедиция в Мианмар с още няколко фотографи, предимно англичани и американци. Обикаляхме храмовете в долината Баган, който са хиляди. Помолих две деца, послушници да ми позират за няколко минути, тъй като светлината точно в този момент беше изумителна, ниско следобедно слънце, което преминаваше на лъчи през решетките на прозорците и дима от ароматни пръчици. За 15 минути направих около 200 кадъра с три различни камери, от различни ъгли и с различни настройки - този беше далеч по-добър от всички останали.
Приключенията ти в Инстаграм изглеждат като сбъдната мечта за всеки. Лесно ли е да се тръгне по този път?
Ако човек следи профила ми, наистина ще реши, че постоянно съм някъде по света, но това не е съвсем така. Прекарвам по-голямата част от времето си в София, и доста в Лондон, където продължавам да работя. Обикновено, когато приятелите ми ме срещнат на улицата, възкликват: "Ама ти тук ли си!?". (смее се) Пътешествията не са толкова въпрос на време и ресурси, колкото на желание.
Накъде поемаш това лято - някъде из България или по света?
Твърде рано е да се каже. Ще го измисля в последния момент.
