Практически потта е без мирис. Бактериите по кожата ни обаче я превръщат в неприятна. Това е и причината потта на различните хора да мирише различно. Учени от университетите в Ню Йорк и Оксфорд са дешифрирали първата стъпка в този молекулярен процес. Именно това е първата стъпка към новото поколение дезодоранти, което се задава. Те ще са предназначени да блокират веригата от събития върху тялото ни, която предизвиква миризмата.
Какво представлява потта
Потните жлези са прости тубуларни жлези. При хората се срещат два основни типа: екринни и апокринни. Екринните жлези са по цялото тяло и произвеждат потта свързана с физически упражнения, което помага на тялото да се охлажда. Тази пот не мирише сама по себе си. Апокринните жлези се намират при мишници и гениталиите. Те произвеждат пот, която съдържа множество сложни молекули, както и протеини. Протеините отново нямат мирис, но това лесно се променя от бактериите. Химикали, които бактериите произвеждат, могат да предизвикат миризма на сирене, кисело, мускус или лук.
Дезодорант или антиперспирант
Дезодорантите използват парфюмни аромати, за да маскират неприятната миризма. Повечето съдържат етанол или антибактериален агент, който убива и бактериите. Антиперспирантите обикновено съдържат алуминиев хлорид, който временно запушват порите на кожата и намалява количеството изпускана пот.
Съвременните дезодоранти действат като атомна бомба върху подмишниците ни. Те потискат или убиват много от бактериите, за да предотвратят миризмата. Истината е, че само малка част от бактериите по подмишниците са отговорни за лошите миризми.
Ключът за учените е в това как се появява миризмата
Staphylococus hominis са тези, които използват "транспортен" протеин, за да открият и погълнат секретираните в потта съединения и след това се появява миризмата. Учените казват, че това може да се използва като план за разработка на целенасочено оръжие срещу процеса на появата на миризмата. Това може да е нов тип спрей или рол-он, съдържащ вещество, което би спряло транспортния протеин.