Ако нямате търпение да започнете да срещате мопсове с намордници, големи колкото тях самите, ще има да почакате. Предложението, срещу което въстана кой ли не във Фейсбук, всъщност изобщо не съществува и спокойно можете да разхождате 6-килограмовите си кучета по улиците, стига да са с повод. Фокусът ми в тази статия е реакцията на любителите на кучета, а не самият законопроект. За него можете да прочетете повече в предходната статия по темата.

 

 

Две неща държа да се знаят: Първо, измененията в закона предвиждат кучета над пет килограма да бъдат задължително извеждани на повод, а агресивните породи да бъдат с намордници. Дали кучето е агресивно е задължение на стопанина да прецени сам. Второ, има причина да се предлага такова изменение на закона и тя е зачестилите случаи на нападения на хора от домашни кучета:

 

 

 

За намордниците и ползата от тях за кучето, което ги носи

 

Отговорността ви спрямо кучето не се изчерпва само до това да му купувате храна, да го извеждате два пъти дневно и да му събирате акото (ако изобщо правите последното). Вие поемате отговорност за цялото поведение на кучето - дали ще изяде нещо гадно от земята, дали ще се метне с кални лапи върху някого и, да, дали ще нападне, нарани или убие човек.

И тъй като не мога да запазя пълно безпристрастие по тази тема (сигурно вече ми е проличало, че не съм почитател на кучетата), помолих за разрешение да споделя мнението на любителката на кучета Антония Костадинова, която е собственик на два питбула и няма нищо против увеличението на глобите, защото винаги разхожда кучетата си с повод и намордник.

Ето какво сподели тя: “Моите кучета са с намордници, не защото са лоши, напротив, те са най-милите същества и всеки може да го потвърди. Моите кучета са с намордници, защото когато вашия лабрадор или подобно "добро куче" се засили с лай към тях, предпочитам ние да сме нахапани и потърпевши, отколкото... предполагам се досещате какво става, когато чуждо куче се навре при два питбула, установили се като глутница с най-важна цел - да ме защитят на всяка цена. Затова моите кучета са с намордници. Защото съм достатъчно адекватна и отговорна и мога да преценя кое е най-безопасно за околните и как няма да допринесем за и без това безкрайно опетненото име на кучетата.
Кучетата не са играчки или развлечение, не ги третирайте като такива.”

Снимка: Антония Костадинова, личен архив

Пак повтарям, че намордниците са само за агресивни кучета и такива, които биха могли да представляват сериозна заплаха. Собствениците на по-големи породи трябва сами да преценят, както е направила Антония, дали си заслужава да рискуват да загубят кучето си, защото е нападнало и наранило дете, което го е дърпало за ушите или да си създадат проблеми, ако кучето им убие някой четирикрак дребосък. Мразя, когато някой казва “зло куче”. Кучетата не могат да са “зли”, но имат инстинкти и биха могли да са опасни, ако не са добре обучени и контролирани от собствениците си. Така че отговорността за поведението на кучето ви лежи изцяло върху вас.

 

За каишката като минимално изискване за отговорните стопани

 

Интересно е, че това, което предизвика вълната от възмущение, беше посоченото тегло от пет килограма, над което всички кучета задължително трябва да са на повод. Забележете, че тук не става дума за намордник!
Защо това изискване стана причина за такова масово възмущение, няма да разбера никога. Все пак сега действащият закон изисква всички кучета да са с каишка. Поправката всъщност облекчава собствениците на най-дребните породи.

Снимка: istockphoto.com

“За намордника разбирам, но ЗАЩО протестирате, че трябва кучетата ви да са на повод, пита Антония Костадинова. "Ама то мойто е добро", ми хубаво де, то и моите са добри, но едва ли на много хора би им станало приятно наоколо да циркулират 2 пуснати питбула. И не, няма значение дали имате пит, дого, йорки или пинчер. ВСИЧКИ кучета трябва да са на повод. Има достатъчно адекватни методи за изразходването на енергията на кучетата. Да си чоплите семки на поляната или из парка, докато кучето ви е на около 100 метра от вас без никакъв контрол, "щото е добро", не е един от тях. Никой не е длъжен да е окей с кучето ви, навиращо му се в краката му, без значение какво е то.

 

Любители на кучетата, светът не се върти около вас и любимците ви

 

Цялата кампания #Безнамордник (или както често го срещам #Безнаморник) ме навежда на мисълта, че голяма част от любителите на кучета не осъзнават като Антония, че нещата са излезли извън контрол, а едва ли не си представят как в Народното събрание група садисти търсят иновативни начини да тормозят кучетата им. За част от обществото свободно пуснатите кучета са проблем.

Снимка: istockphoto.com

Може би най-голямата такава група са майките на малки деца. Точно преди да започна да пиша тази статия си скролвах Фейсбук и попаднах да пост, в който собственичка на куче споделя как някаква “тъпа майка” ѝ се е разкрещяла, след като кучето ѝ се е разлаяло срещу тичащото към него дете. Тук искам да споделя мнението на една млада майка от София (тя не ми позволи да посоча името ѝ, защото с мнението си е навлякла много агресивни коментари): Нямам идея дали кучето ви е "добро" или не, но да ви кажа честно, повече си обичам детето, отколкото кучетата ви. Сигурна съм, че всички са мноооого добри. Но това са животни, в крайна сметка. Никога не може да сте сигурни, дали няма да нападнат някого. Колко деца трябва да бъдат нахапани, за да се вземат мерки???”

За вас кучето ви може да е пухкав генератор за любов, но за майките е потенциална опасност. Дори да приемем, че шансът домашно куче да нападне дете е едно на един милион, мислите ли, че майката, чието дете е нападнато, ще се успокоява с това, че 999 999 други деца са останали невредими?

Кинофобията е една от най-разпространените фобии в света
Снимка: istockphoto.com

Друга група, която има проблем с кучетата ви, са хората, които страдат от кинофобия - ужас от кучета. Може да ви изглежда смешно, но това е една от най-разпространените фобии в света. Счита се, че един на всеки 20 души има страх от кучета.
Това, което прави кинофобията една от най-страшните фобии е, че обществото тотално игнорира тези хора. Представете си какво е да живеете в свят, в който най-типичният домашен любимец е това, от което се боите най-много (змии, хлебарки, паяци, оси, плъхове) и редовно трябва да се разминавате със страха си по улицата. Сериозно, представете си огромен плъх на каишка, който започва да се катери по вас, а собственикът с умиление ви успокоява, че той просто ви се радвал.

И, разбира се, накрая оставаме всички онези, които не се страхуваме от кучетата ви, нямаме деца, за които да се притесняваме, но все пак не желаем да “общуваме” с кучетата ви. Ние нямаме нищо против да си ги гледате, да си ги обичате и да ги разхождате, стига да не запречвате целия тротоар с повода и да не оставяте подаръчета по него, които после да отнеса вкъщи с обувките си.

Снимка: istockphoto.com

Съобразяването с околните хора и с другите кучета е част от вашите задължения, като собственик на куче. Иначе поставяте в риск не само нас, но и любимците си.