Един от най-добрите начини да определим какъв е един човек е да го наблюдаваме как се държи с по-слабите от него, каквито са и животните. Те не могат да ни отговорят, да ни съдят и отношението ни към тях показва единствено какви сме самите ние. Дали ние сме агресивни, съпричастни, дали искаме да помагаме на другите, или само на себе си и т.н. С оглед на това предложението на Валери Симеонов всяко куче над 5 килограма да се разхожда с намордник демонстрира единствено страх. Факт е, че има доста случаи на агресивни прояви на домашни любимци към хора, но те са резултат от неправилно възпитание, а не от големината на животното. Честно казано не съм срещнала дори и един човек, който да е съгласен с това предложение. Опасността за здравето на кучето и неправилното поставяне на всички едри породи в графата „агресивни“ са само част от причините за отрицателните мнения.
Нека обаче първо погледнем действащите норми, относно отглеждането на домашни животни.
Според Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на животни - домашни любимци /кучета и котки/ на територията на Столична община „всеки, който отглежда куче - домашен любимец или се грижи за такова е отговорен за неговото здравословно състояние и е длъжен да му осигурява условията, грижите и вниманието, съобразени с естествените му нужди, като: да отглежда кучето при условия и по начин, които не формират агресивно поведение.
Тази наредба е доказателство, че човекът е отговорен за поведението на домашното си животно. Всеки домашен любимец може да се възпита. Какво е поведението на кучето както по време на разходка, така и у дома, не зависи от големината му, а от отношението на собственика му спрямо него. За едно животно трябва да бъдат полагани редовни грижи – не само да му е пълна купичката с храна, но и да го възпитаваме с игри и дресировки. Ако изпитвате трудност, винаги можете да се консултирате с треньор на кучета или да прочетете някоя от десетките книги по темата.
Решихме да погледнем и какви норми са заложени в Закона за защита на животните, който действа в цяла България от 2008 г. Най-силно впечатление ми направи следното:
Чл. 17. (1) Движението на животните не може да бъде ограничавано по начин, който им причинява болка, страдание или силен страх.
Тази точка от закона сама по себе си изключва едно куче, което не е агресивно, да бъде разхождано в жегите с намордник, защото, както множество експерти потвърдиха, последните няколко дни, по този начин животното не може да се разхлажда. Кучетата не се потят и основният им начин за охлаждане е чрез дишането им, затова те винаги са с изплезени езици, когато е горещо. Представете си тялото ви да не може да се разхлади в жегите. До какво би довело това – до болка, страдание, силен страх? До голяма степен това би причинил намордникът на всяко куче особено през лятото.
Кои домашни животни са агресивни според действащите норми? В текстовете на Закона за ветеринарномедицинска дейност е посочено, че такива са кучетата, които "проявяват спонтанна неадекватна реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт". Дори да приемем, че това определение не е твърде общо, то все пак не споменава, че агресията зависи от големината на кучето. Единствено каква вреда би могло да нанесе то зависи донякъде от килограмите му, но това не означава, че всяка едра порода е предразположена към агресивно поведение.
American Temperament Test Society провежда тестове за темперамента на определени породи кучета. Най-склонни към агресия всъщност са дребните чихуахуа, които тежат между 2-4 кг. На второ място е дакелът, който също е малка порода, а малко след него и джак ръсел. От по-големите представители, които са с остър темперамент, са доберманът, далматинецът, сибирското хъски, ротвайлерът и др. Но имайте предвид, че едрите кучета, които влизат в класацията въпреки силните си инстинкти, се поддават на добра дресировка и възпитание, за разлика от малките кучета, които се дресират доста по-трудно.
В критерия за „опасни“ кучета заради килограмите си влизат и мопсът, пуделът, голдън ретрийвърът и лабрадорът, заедно с много породи, за които са присъщи качествата общителност, липса на агресия, лесна дресировка, игриво поведение и др. Представете си голдън ретрийвър с намордник. Не звучи ли малко абсурдно? Той ще дойде, ще ви подуши, ще си поиграе с вас. Със сигурност няма да ви нападне, особено без причина.
Нека се замислим и за още един фактор, който превръща предложението на Валери Симеонов в абсурд, а именно уличните кучета. Всеки знае, че в България те изобщо не са малко. Има райони, в които се движат в глутници. Не бива да забравяме, че един от основните инстинкти на кучетата е опазването на територията им. Противно на голяма част от обществените мнения, бездомните животни не са агресивни, докато не се почувстват заплашени. Точно защото им липсва дресировка, те реагират инстинктивно и могат да нападнат някого. Но какво ако този „някого“ сте вие и кучето ви, когато неумишлено „навлизате в тяхна територия“? Ако възникне подобна ситуация, то вашето животно остава беззащитно.
Положителната страна на това предложение е, че показва нуждата от мерки за по-добро отглеждане на домашните любимци. Законът за защита на животните има множество клаузи, които са много добри и ако се следи за спазването им, проблемът с нападението на кучета срещу хора би се решил ако не напълно, до поне до голяма степен. Текстът забранява каквато и да било жестокост към животните. Точките са съобразени с домашните ни любимци и как те да не се чувстват застрашени. Този закон, стига да се спазва, би бил показател за едно общество с обективна гражданска отговорност. Една от точките в него регламентира, че „всеки, който намери болно или наранено животно, е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното полицейско управление или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите“. На свой ред държавните органи са задължени да окажат помощ на животното и да го заведат в местна ветеринарна клиника.
Тази точка доказва, че законът мотивира съпричастност и обществена отговорност към по-слабите от нас. Но ние не го познаваме, защото не се прилага както от самото общество, така и от държавните органи. Не е нужно да съставяме абсурдни норми, които да ощетяват някого, а просто да спазваме законите, които вече имаме.