.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

ДА СВАЛИШ УОЛСТРИЙТ (част 2)

LadyZone | преди 4 седмици
ДА СВАЛИШ УОЛСТРИЙТ
Ето ви една модерна история за Робин Худ: няколко стриптийзьорки, които крадат от (най-вече) богати, (обикновено) отвратителни и (в съзнанието им) жалки мъже, за да дават на... себе си. От ДЖЕСИКА ПРЕСЛЪР

"Да свалиш Уолстрийт" е вдъхновен от истински събития, описани от известната американска разследваща журналистка Джесика Преслър в списание "New York". Филмът следва група стриптийзьорки, които решават да свалят и измамят множество свои заможни клиенти, работещи на Уолстрийт. Първоначално планът им успява, защото кой богаташ би се оплакал, че е бил лишен от хиляди долари, докато е плащал за стриптийзьорки, и скоро жените се отдават на охолен живот и празненства, но не за дълго. Режисьор и сценарист на "Да свалиш Уолстрийт" е Лорийн Скафария (The Meddler), а звездния актьорски състава включва Дженифър Лопес, Констанс Ву, Карди Би, Джулия Стайлс, Кики Палмър, Лили Райнхарт и Lizzo. Филмът тръгна в кината на 13 септември, а ние представяме превод на оригиналната статия от декемврийския брой на списание "New York" от 28 декември 2015 г., предоставен от "Форум Филм България". Следва продължение на първа част...

Роуси не възнамерявала да се придържа към този шаблон. За разлика от Саманта, която за нея вече била пример за назидание. Тя все разправяла за курсовете, които посещава, и за марката бански костюми, която ще пусне на пазара, но идеята да започне нормална работа била по-абсурдна от това вампир да стане спасител на плажа. Роуси била амбициозна. Въпреки всички, които я убеждавали в противното – родителите, гаджетата й, мъжът, който я изхвърлил от "Шампейън Руум", защото нямала излъчване – Роуси знаела, че е специална.

На този етап тя имала споразумение с Брайън, затова го търпяла, а той си въобразявал, че имат "връзка". Дотолкова, че когато изтекла визата на годеницата му, той я оставил да се върне в Казахстан, защото вярвал, че Роуси най-после ще му даде шанс. "Усещах със сърцето си – настоява той, – че тя ме харесваше".

ДА СВАЛИШ УОЛСТРИЙТ

Той останал изненадан, когато Роуси изчезнала. Нямал вести от нея близо две години, но най-после тя се обадила от Аризона. Преместила се там с приятелка, но искала да се върне. Дали той щял да плати камиона за преместването?

"Чувах бебешки плач до нея – спомня си Брайън. – Каза ми, че детето е на приятелката й, а тя го наглежда".

"Казах му, че съм в Аризона", призна Роуси.

Всъщност тя никога не е напускала Ню Йорк. Забременяла и се сгодила за гаджето, с което ту се събирала, тук се разделяла в миналото. Двамата обаче преживели труден период и Роуси се стремяла към финансова независимост заради себе си и дъщеря си. Започнала с обаждания до номерата от списъка, който наричала "източници на пари".

За неин лош късмет момичето от Казахстан се върнало и Брайън вече бил женен. Нито една от другите й следи не довела до задоволителен резултат, ето защо тя потеглила обратно към града и към "Хъслър". "Правиш каквото трябва", отсича тя с въздишка.

В нейно отсъствие всичко се променило драстично. Колапсът на борсата от 2008 година оставил без работа половината Уолстрийт, а настроението било такова, че другата половина стояла възможно най-далеч от "Шампейн Руум". Танцьорките също били съвсем нови, установила тя, когато стигнала до залата. "Беше пълно с рускини и колумбийки, които правеха свирки за 300 долара – разказва Роуси. – Бяха красиви. Казах си: "Не мога да се състезавам с тях!"

ДА СВАЛИШ УОЛСТРИЙТ

Тогава видяла познато лице. Саманта Фокс вече не танцувала, но още била по клубовете всяка нощ. Ръководела отряд тъмнокоси помощнички, които подбирали мъжете внимателно и ги водели в клубовете. Саманта наричала това, доста самоуверено, "маркетинг", макар че е по-добре познато като "лов на шарани" и не се смята за перспективна кариера. Саманта обаче изглеждала преуспяла, отбелязала Роуси, докато наблюдавала как подопечните й влизат и излизат от "Шампейн Руум", а червените им подметки проблясват. "Започнах да забелязвам, че тези кучки печелят луди пари, а всъщност не работят – разказва тя. – Саманта беше намерила някакъв начин да ти плащат, без да се налага да правиш секс".

Когато вратите на стаите се отваряли, Роуси надничала вътре, за да разбере какво става. Не й отнело много време да се усети какво правят. "Както казах, аз съм умна – подчертава тя. – Виждах мъжете да лежат неподвижно и бях много озадачена".

Откакто Саманта навлязла в бизнеса, той бил организиран така, че танцьорките да са прецакани. Момичетата са основната атракция – това е по-ясно от неоновите светлини пред всеки клуб в Америка. И все пак, вместо клубът да плаща на танцьорките, танцьорките си плащат за привилегията да работят там. И не само това, ами от тях се очаква да дават бакшиши на бармана, домакините, диджея, мамчето, както и да плащат купища такси – като жетоните, които "Скорс" продава на клиентите си, вместо да сложи банкомат, и така прибира 20 процента от двете страни на транзакцията.

След рецесията обаче, това се променило, установила Саманта. Клубовете се нуждаели от клиенти, а тя си имала начини да ги осигурява. Не само Роуси имала списък "източници на пари".

Нощем Саманта се обаждала на телефонните номера на клиенти, събрани през годините.  "Като онези от телемаркетинга", уточнява. Често не можела да си спомни лицата на мъжете, а понякога и те не я помнели. Но въпреки това им пращала секси снимки с въпроса дали са навити на една бурна нощ.

ДА СВАЛИШ УОЛСТРИЙТ

Честно казано, Саманта невинаги изпращала своя снимка. Тя осъзнавала, че е преминала Рубикон в пластичната хирургия и това може да стресне някои незапознати със света на създанията на нощта. Затова изпращала снимки на момичетата от екипа си. Като Карина Паскучи – сестра на една от приятелките й танцьорки. Тъмнокоса, с очи на кошута, Карина уголемявала устните си с инжекции – едно от гадните й гаджета нарекло естествените й устни "отвратителни" – но въпреки това изглеждала недокосната от скалпела и хората често изтъквали, че прилича на младата Саманта. Казвали същото за Марси Розен – още една красавица от конюшните на Саманта. Марси била съседка на Саманта в Бейсайд и лесно попаднала в мрежата й. Гаджето й, известен наркодилър, когото наричали Сводника, очевидно настоявал тя да носи пари вкъщи.

"Звучи зле, когато казват, че сме дрогирали хората".

Ако клиентът прояви интерес, Саманта пращала Марси или Карина да го посрещнат. Те го напивали в близкия бар, докато се появят останалите, и когато се замаял от алкохола и женското внимание, го насочвали към нощен клуб, където имали уговорка с управителя да получават щедър процент от похарчените от него пари. След това опразвали кредитната му карта, докъдето позволявал късметът им.

Разбира се, невинаги се получавало. Понякога изпълнявали цялото представление, а мъжът заявявал, че е твърде уморен. Предлагали му дрога, за да се съвземе, но той отказвал. За подобни ситуации Саманта разработила иновация, която я направила богата: специална напитка, поръсена с екстази и кетамин. "Съвсем мъничко – спомня си Роуси, докато излиза от алеята с колата си и се отправя към училището на дъщеря си. – Като щипка сол". Това било обяснението за сцените, които виждала в "Шампейн Руум", където клиентите просто се излежавали на кушетките. Щом усетила каква е играта, тя казала на Саманта, че иска да участва. Нямала резерви относно методите й – вече била работила в стриптийз клуб и преминала много граници. "Звучи зле, когато казват, че сме дрогирали хората – пояснява тя. – Но беше в реда на нещата".

ДА СВАЛИШ УОЛСТРИЙТ

Мишените им били богато мъже, изтъква тя. "Какво са още 20 хиляди долара за тях?" Пък и не били точно примерни граждани. "Не сме ги хващали от улицата – продължава. – Имаха минало. Всички са ходили в "Хъслър", "При Рик" и в "Скорс". Идваха, готови за купон. Да, подхвърляхме им малко дрога, за която не подозираха, но всичко върви ръка за ръка – секс, наркотици и рокендрол. Нали така?"

Екстазито правело мъжете щастливи, а кетаминът прецаквал паметта им. Често имали бели петна. Когато някой се обадел седмица по-късно, за да се оплаче от сметката си, Саманта му напомняла колко добре си е прекарал според Роуси, която понякога подслушвала. "Беше толкова щастлив, не помниш ли? – нареждала тя. – Даваше бакшиши на ляво и на дясно".

Роуси признава, че Саманта била много убедителна. "Безскрупулна е – отсича тя с възхищение. – Мястото й е на Уолстрийт". Дори ако мъжът не се вържел на обясненията й, щом пресметнел какво ще му струва да подаде жалба, да каже на жена си и на полицията какво е правил всъщност, осъзнавал, че цената е твърде висока. "Затова номерът минаваше – признава Роуси, размахвайки ръка през прозореца. – Просто се отказваха".

Роуси, с легендарните си организационни способности, била безценна за операцията. Изготвила график и си водела бележки за всеки клиент с лични подробности и сумите, които теглели от картите му. "Отнасях се към това като към истински бизнес", сподели ми тя.

Следва продължение >>>

ДА СВАЛИШ УОЛСТРИЙТ (част 3)Ето ви една модерна история за Робин Худ: няколко стриптийзьорки, които крадат от (най-вече) богати, (обикновено) отвратителни и (в съзнанието им) жалки мъже, за да дават на... себе си. От ДЖЕСИКА ПРЕСЛЪР
Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Как ви действа есента?