.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

ДА СВАЛИШ УОЛСТРИЙТ (част 1)

LadyZone | преди 4 седмици
Да свалиш Уолстрийт
Ето ви една модерна история за Робин Худ: няколко стриптийзьорки, които крадат от (най-вече) богати, (обикновено) отвратителни и (в съзнанието им) жалки мъже, за да дават на... себе си. От ДЖЕСИКА ПРЕСЛЪР

"Да свалиш Уолстрийт" е вдъхновен от истински събития, описани от известната американска разследваща журналистка Джесика Преслър в списание "New York". Филмът следва група стриптийзьорки, които решават да свалят и измамят множество свои заможни клиенти, работещи на Уолстрийт. Първоначално планът им успява, защото кой богаташ би се оплакал, че е бил лишен от хиляди долари, докато е плащал за стриптийзьорки, и скоро жените се отдават на охолен живот и празненства, но не за дълго. Режисьор и сценарист на "Да свалиш Уолстрийт" е Лорийн Скафария (The Meddler), а звездния актьорски състава включва Дженифър Лопес, Констанс Ву, Карди Би, Джулия Стайлс, Кики Палмър, Лили Райнхарт и Lizzo. Филмът тръгна в кината на 13 септември, а ние представяме превод на оригиналната статия от декемврийския брой на списание "New York" от 28 декември 2015 г., предоставен от "Форум Филм България".

В някой друг живот на Роуслин Клио щеше да й хареса да работи на Уолстрийт. "Достатъчно умна съм, знам го", ми каза тя в безупречно бялата кухня на къщата си в предградията. Тя е организирана, изтъква, бива я по математика, без никакво съмнение има дарба на предприемач. Разказва, че като дете купувала сладки на едро и ги продавала в училище на печалба, което, по-късно си спомням, е историята, която милиардерът Джон Полсън разказва за себе си. Но Джон Полсън е роден с едно тяло, а Роуслин Клио – с друго. И нейното е с далеч по-сексапилни форми и притежава онова съотношение между бедра и талия, което според учените действа на мъжете като наркотик. Такова тяло, казваха навремето, може да вкара едно момиче в беля. Макар че Роуси е способна да си намери белята и без помощта на формите си.

Родена в окръг Рокланд, Роуси, както предпочита да я наричат, била диво дете. Движела в съмнителна компания, имала лоши гаджета и се биела в училище. Днес, вече 31-годишна, тя се интересува от психология и е стигнала до заключението, че това поведение вероятно се дължи на факта, че родителите й са се преместили в Атлантик Сити и са я оставили заедно с брат й на грижите на възрастните й баба и дядо.

Според Роуси родителите й са камбоджански бежанци, дошли в Америка с надеждата да намерят по-добър живот, а после "се пристрастили към материалните неща, хубавите коли и нощния живот – по нейните думи, – а после някъде нещо се объркало".

(Казвам "по нейните думи", защото родителите й не откликнаха на поканата ми за интервю, а тя признава, че е лъжкиня и е обвинена в няколко престъпления. Въпреки това, от време на време е склонна да поднася безспорни истини. "Американската култура е сбъркана – шегува се тя. – Нали разбирате?"

Както и да е. Според Роуси това е причината, довела до собственото й кривване от пътя, когато напуснала училище на 17 години и се хванала да работи в закусвалня в Ню Йорк – мизерно местенце до главната улица в Нанюет, за да допълва оскъдните доходи на баба си и дядо си. Рано сутрин и късно вечер тя наливала кафе и приемала поръчките на клиенти, много от които били служители на близкия мъжки клуб "Лейс". Една вечер един от управителите на "Лейс" оставил 20 долара бакшиш на 20-доларова сметка, огледал униформата й от глава до пети и й предложил да ги навести, ако иска да печели повече пари.

ДА СВАЛИШ УОЛСТРИЙТ

Било далечно време, когато индустрията се радвала на културен разцвет. Колкото и да е невероятно, ценностите на третата вълна на феминизма съвпадали с тези на Хауърд Стърн, слагайки началото на епоха, в която да се събличаш пред публика вече не се смятало за унизително, а за сексуално освобождаващо и финансово оправдано. Клубовете в Ню Йорк, като "Скорс", с ярките си светлини и безупречно обслужване, успешно се пласирали като палаво, но безобидно нощно забавление за мъже и жени. Знаменитости и професионални спортисти с радост се снимали с танцьорките, които изглеждали като мажоретки без горнища. Роуси гледала сериала на НВО G String Divas и забелязала огромните пачки банкноти, които танцьорките прибират в портмонетата на глезените си в края на вечерта. Тя отишла в "Лейс" на следващия ден, излъгала за възрастта си и започнала работа, която й носела, по нейни спомени, между 500 и 1000 долара на вечер. Но тя била наясно, че истинските пари са в Манхатън. Скоро започнала да посещава града със старата си хонда и обикаляла "Флеш Дансърс" на Таймс Скуеър и клуб "Хъслър" на Лари Флинт. Там се запознала със Саманта Фокс.

ДА СВАЛИШ УОЛСТРИЙТ

Саманта, родена с името Саманта Барбеш, била едно от най-големите имена в "Хъслър". Тя била самотна майка от Бронкс и започнала да танцува на 19 години. Като декоративно растение, осакатено нарочно, за да отговори на определен идеал, тя била оформена изцяло от индустрията. Тялото й имало извивките на Джесика Рабит, устните й били сочни като на Анджелина Джоли, косата, която прикривала цяло съзвездие татуирани звезди по врата, била черна като на Клеопатра. Зад тази ултра женствена фасада се криела безпощадна пресметливост, достойна за Гордън Геко.

Когато Роуси я срещнала, Саманта вече била прехвърлила 30-те – антика по стандартите на стриптийзьорките, но запазила водещата си позиция, отчасти защото култивирала млади танцьорки. Докато еволюционната теория и "Ергенът" предполагат, че стая, пълна с жени, които се опитват да привлекат вниманието на мъжете, ще се съревновават на живот и смърт помежду си, за стриптийзьорките всъщност е по-изгодно да работят заедно. За мъжете е сравнително лесно да опазят разсъдъка и портфейлите си от една оскъдно облечена и обилно парфюмирана нимфа, но губят ума и дума, когато се сблъскат с три или четири. Ето защо, в "Хъслър", като навсякъде, танцьорките работели на групи. "Всички искаха да работят със Саманта – спомня си Роуси. – Тя имаше много клиенти и знаеше как да извлича максималното".

Саманта взела Роуси под крилото си и я представила, с дрезгавия си като на Мей Уест глас, на някои от редовните си клиенти. "Най-вече типове от Уолстрийт – ме уведоми Саманта с тон, който предполага по-популистки подход от очакваното. – Искаха да се забавляват, да пиянстват и да купонясват с момичета".

ДА СВАЛИШ УОЛСТРИЙТ

Годината била 2007 и стриптийз клубовете изгубили част от популярността си. Серия от арести на мафиоти в "Скорс" отнела част от блясъка на заведението, но клубовете все още били чудесно място за отмора след дълъг ден на прехвърляне и премятане на милиарди. Дори по-добро от повечето места, защото стриптийз клубовете били сред малкото оазиси извън Уолстрийт, където се харчели огромни суми пари. "Беше като страната на фантазиите – спомня си Роуси за "Хъслър". -  Имаше един от "Гугенхайм Партнърс", още е там. Той похарчи 300 бона за една седмица. Дойде три пъти и всеки път оставяше по 100 бона на влизане. Всички си тръгвахме с по 10 хиляди долара при всяко негово посещение".

"Това е нищо за тях – ми каза Саманта в отделен разговор. – Ниш-то!" Мъжете били най-често задници. Дори да се държали добре в началото, накрая се напивали и започвали да питат: "Баща ти ли те малтретираше? Затова ли го правиш?" Тези въпроси са изнервящи, дори когато не почиват на истината. Повечето били женени, което не ги спирало да си искат свирки или секс с бутилка шампанско. Последната молба била шокираща, защото дошла от много спретнат семеен мъж.

В началото след работа Роуси се карала с гаджето си, като го обвинявала в изневяра. "Съзнанието ми донякъде беше прецакано – признава тя, убедена, че работата й осигурява прозорец към мъжката психика. – Един бивш управител на "Скорс" и казваше: "Момичетата развиват отвращение. Престават да вярват, че мъжете са истински. Мислят, че са създадени, за да ги манипулират и да им обират парите".

Когато се стигне дотам, те предпочитали гаднярите. Има нещо извънредно удовлетворяващо в това да накараш мъж, която те смята за боклук, да похарчи парите си по теб.

За предпочитане така, че накрая да намрази себе си. Сякаш му казваш: "Кой сега няма себеуважение, шибаняко?"

Да свалиш Уолстрийт

Те поне били достойни съперници, за разлика от жалките неудачници, които ходели, за да разговарят с момичетата. "Намекваха, че не са като другите перверзници", спомня си Роуси. Подобни мъже са полезни, защото можеш да ги водиш за носа безкрайно и да им измъкваш пари за "наем" или "учебна такса". Но слабостта им е жалка. "Имах толкова истории за "горката девица в беда" – разказва Роуси с въздишка. – Не ми казвай че ме обичаш. Това означава, че мога да ти сваля ризата от гърба".

Роуси има открито лице и невинен поглед, който подчертавала с изкуствени мигли. Ето защо привличала много мъже от този тип. Един от тях бил – и още е – чиновник, когото ще наричаме Брайън. Той сядал на бара и наблюдавал как Роуси учи. "Беше невероятно колко е организирана – призна той. – Почеркът й беше съвършен".

Много от момичетата разправяли, че са студентки, но Роуси наистина посещавала курсове в колежа Бъркли в Ню Джърси. С помощта на "Въведение в психологията" тя изучавала динамиката в клуба и установила, че в дългосрочен план перспективите не са добри. "Момчетата от Уолстрийт купонясват като за последно, защото работата не ги прави щастливи – обяснява тя. – Печелиш пари, но не си доволен, затова ги харчиш за стриптийз клубове, пиене и дрога. Пачката изтънява и се налага пак да работиш. С танцьорките е същото. Печелиш пари, но си потисната, затова пазаруваш или заминаваш на почивка и парите се стопяват, така пак се връщаш в клуба..."

Следва продължение >>>

ДА СВАЛИШ УОЛСТРИЙТ (част 2)Ето ви една модерна история за Робин Худ: няколко стриптийзьорки, които крадат от (най-вече) богати, (обикновено) отвратителни и (в съзнанието им) жалки мъже, за да дават на... себе си. От ДЖЕСИКА ПРЕСЛЪР

 

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Как ви действа есента?