"Да свалиш Уолстрийт" е вдъхновен от истински събития, описани от известната американска разследваща журналистка Джесика Преслър в списание "New York". Филмът следва група стриптийзьорки, които решават да свалят и измамят множество свои заможни клиенти, работещи на Уолстрийт. Първоначално планът им успява, защото кой богаташ би се оплакал, че е бил лишен от хиляди долари, докато е плащал за стриптийзьорки, и скоро жените се отдават на охолен живот и празненства, но не за дълго. Режисьор и сценарист на "Да свалиш Уолстрийт" е Лорийн Скафария (The Meddler), а звездния актьорски състава включва Дженифър Лопес, Констанс Ву, Карди Би, Джулия Стайлс, Кики Палмър, Лили Райнхарт и Lizzo. Филмът тръгна в кината на 13 септември, а ние представяме превод на оригиналната статия от декемврийския брой на списание "New York" от 28 декември 2015 г., предоставен от "Форум Филм България". Следва продължение на втора част...

Представила другите момичета на Кармайн Витоло – бивш барман от "Лейс", който управлявал "Роудхаус" – стриптийз клуб в Куинс. Насърчавала ги да си намерят клиентела от по-високо ниво. По-рано, когато Саманта, Карина или Марси тръгнели на лов, обикаляли заведения като TGI Friday’s във Финансовия район. Роуси предпочитала по-луксозни местенца с богати клиенти, които имали много за губене. "Предимството ми пред другите беше, че не приличам на стриптийзьорка – пояснява тя, като показва с жест костюма на "Лълемън", с който изглежда като мамче от предградията. – Приличам на момиче, което излиза от работа и си почива след дългия ден с чаша вино".

Щом набележела ловното си поле, тя се оглеждала за достойна мишена – наблюдавала обувките, часовниците и венчалните халки. После нападала. "Понякога пращах на група мъже пиене от другия край на заведението и чаках да видя кой ще клъвне", споделя тя. Казвала, че работи в "Гугенхайм Партнърс". След няколко питиета отправяла предложението: "Сетих се! Да отидем в стриптийз клуб! Да!"

Нощите следвали съвършен модел. На определен етап обаче мъжете искали секс, а Марси и Карина не стигали дотам, а Роуси и Саманта се захванали с бизнеса именно за да избегнат проституцията. "Имам си достойнство", ми каза Саманта. В началото се опитали да включат танцьорките, които правели свирки за 300 долара, но Роуси се подразнила от липсата им на ентусиазъм. "Ако ще харчиш 30, 40 или 50 бона за една нощ – каза тя, когато разговаряхме в дома й, - трябва да си прекараш добре, дори сметката да надхвърля малко очакванията ти. Чукането трябва да си струва парите".

Тя решила да намери нови кадри и вербувала проститутки от сайтове като Бекпейдж и Крейгслист. Ролята на модерна Хайди Флайс й се отдавала идеално. Ако момичетата изглеждали долнопробни, ги водела на пазар за нови дрехи и гримове. Обучавала ги на етикет и била непреклонна за спазването на правилата: Никакъв алкохол, никакви наркотици! "Научих ги как да се правят, че пиял или смъркат – обяснява тя, правейки жест, наподобяващ смъркане на кокаин. – Щом онези се подпишат под сметката, казвах на момичетата, че може да купонясват колкото искат".

Те се грижели за бизнеса й, а тя се грижела за тях. "През половината време бях на телефона с Америкън Експрес и потвърждавах последните цифри от социалната осигуровка, моминското име на майка му, последните покупки, име, адрес и каква е сумата по сметката", спомня си тя. Не било трудно да измъкне тази информация от мъж, дрогиран до забрава, с проститутка в скута. "Правех го пред очите им – разказва. – Питах уж между другото: "Как се казва майка ти? Какъв е номерът на осигуровката ти?"

В края на вечерта тя пресмятала плячката. "Пресмятах наум. Ако например сметката е 40 хиляди, знаех много добре на кого какъв дял се пада".

Според Роуси, тя и Саманта получавали лъвския пай, а делът на останалите участници ставал все по-нищожен. Не е ясно колко са печелили клубовете (от "Скорс" отказаха какъвто и да било коментар по статията). Нито един служител на клуба не е обвинен. Единствено Кармайн Витоло от "Роудхаус" се призна за виновен тази година в неправомерно трупане на сметки по кредитните карти на двама клиенти. Роуси поддържа твърдението, че понякога са използвали машината на "Скорс" за жетони, за да източват кредитните карти, но категорично отхвърля твърдението, подхвърляно от мнозина, че човек от клуба стои зад цялата схема. "Никой не ни е карал да правим нищо – избухна тя срещу мен, когато го намекнах. – Ние сме силни жени, които не търпят да ги разиграва който и да било!"

Роуси вярва, че домакините и управителите са оценявали работата й. "Имаше нощи и седмици, когато носех по 100 бона на клуба. Ако не бях положила усилия да ги промотирам, нямаше да имат клиенти". Тя вече не била заменима танцьорка, а финансов директор на собствена корпорация. "Бях се изкачила по пръта на тотема", коментира тя.

С деловия талант на Роуси и социалните контакти на Саманта, бизнесът процъфтявал. За първата им Коледа купили на любимата си проститутка чифт обувки "Лабутен". "Бяхме като Коби и Шак – разказва Роуси. – Винаги го казвах на Саманта. Бяхме недосегаеми".

"Колко ще спечелим тази вечер?"

Роуси погледнала към Саманта, чието лице било озарено от светлината на айпада, с който си купувала обувки на Gucci.com. Била есента на 2013 година. Двете седяли в кадилака на Роуси пред хотел в Горен Ийстсайд. Чакали едно от момичетата да слезе с кредитната карта на клиент, за да я таксуват на терминала в "Роудхаус".

Това било нововъведение. Успехът им не останал незабелязан от другите танцьорки и пазарът се наводнил от имитатори, затова те решили да направят промяна. Мъжете обичали да са край стриптийзьорки, забелязала Роуси, но невинаги искали да ходят на клуб, особено в Куинс. "Забелязах, че има пазар за нещо средно – разказа ми Роуси. – Водиш стриптийзьорките при мъжа. Потръгна ни и за известно време държахме монопола". Бизнесът вървял добре и луксозните автомобили на Роуси го доказвали. Гардеробите им били пълни с дрехи на "Гучи" и "Шанел", а Роуси харчела по хиляда долара за обувки, без да й мигне окото. "Толкова печелех на вечер – твърди тя. – Понякога дори на час".

Въпреки това, фактът, че Саманта пазарува в колата, подразнил Роуси. "Тази вечер мисля да си купя само тези", казала партньорката й и плъзнала пръст по екрана. Поглеждайки назад, Роуси осъзнава, че в този момент си е дала сметка, че нещата излизат извън контрол. Да управляваш екип от проститутки, стриптийзьорки и крадци, станало сложно. Проститутките били ненадеждни. "не идваха на работа, бяха пияни, гаджетата им ги пребиваха и трябваше да лежат в болница или имаха астма", обяснява Роуси. Опитите й да им бъде покровителка, срещали безразличие и пренебрежение. "Имате възможности – казала на едно момиче в яда си. – Просто не се възползвате от тях".

Другите момичета не й помагали особено. Марси и Карина понякога се отвращавали от работата си и изчезвали със седмици. Когато това станело, напрежението между Роуси и Саманта ескалирало. "Саманта се разстройваше и започваше да търси други ресурси и нови момичета", обяснява Роуси. Саманта имала слабост към загазили бивши стриптийзьорки, а Роуси нямала доверие на такива жени. "Когато работя с някого, искам да е надежден човек, а не наркоман или престъпник – отсича тя. – Трябват ми хора с принципи и морал".

"Ако сме отбор и печелим мачове и трупаме пари, защо ще продаваш играчи и ще водиш нови хора?", спорела тя със Саманта.

Проблемът бил, че Саманта нямала усет за бизнес. Така изпуснали Рик – банкер, когото срещнали по-рано. "Беше хубав, имаше пари и беше възпитан, не беше перверзник", разказва Роуси. На принципе на Уорън Бъфет за "дългосрочната алчност", тя предложила да му натрупат малки сметки за дълъг период от време, вместо да "го изцеждат" наведнъж. Но след като Саманта установила, че лимитът на кредитната му карта бил 50 хиляди долара, с това се приключило. Както можело да се очаква, Рик побеснял и повече не отговорил на обажданията им. "Това е проблемът с такива момичета – коментира Роуси партньорките си, клатейки глава. – Аз виждам гората, а те виждат само дърво за 50 хиляди".

"Това е проблемът с такива момичета. Аз виждам гората, а те виждат само дърво за 50 хиляди".