Погледнете снимка на себе си като тийнейджър и вероятно ще видите черти на същия човек със същите личностни особености като този, който сте днес. Но дали наистина сте един и същи човек през целия живот е предмет на непрекъснат философски и психологически дебат.
Най-продължителното изследване на личността за всички времена предполага, че с течение на живота самоличността се трансформира така, както се променя физическият външен вид и клетките в организма непрекъснато се обновяват.
Настоящото изследване анализира данни от проучване от 1950 г. на 1208 деца на 14-годишна възраст в Шотландия. Учителите били помолени да използват шест въпросника, за да оценят тийнейджърите според шест личностни черти: самоувереност, постоянство, стабилност на настроенията, съзнателност, оригиналност и желание за учене. Заедно резултатите от тези въпросници били обединени в оценката за една черта, която били определена като "стабилност" на индивида.
Повече от шест десетилетия по-късно изследователите решават да направят изследването с 635 от участниците, като 174 се съгласяват да повторят тестовете. Този път на възраст от 77 години участниците оценили себе си според шестте личностни черти, като също така определили близък приятел или роднина, който да направи същото. Като цяло нямало много припокриване с отговорите от въпросниците, взети 63 години по-рано.
"Корелациите не предполагат значителна стабилност на нито една от шестте личностни характеристики или на техния основен фактор - стабилност - през 63-годишния интервал", пишат изследователите.
"Ние предположихме, че ще намерим доказателства за стабилността на личността за дори по-дълъг период от 63 години, но нашите корелации не подкрепят тази хипотеза", добавят авторите на изследването.
Резултатите от проучването предполагат, че стабилността на личността се нарушава във времето.
"Колкото по-дълъг е интервалът между две оценки на личността, толкова по-слаба е връзката между двете. Нашите резултати предполагат, че когато интервалът се увеличава до 63 години, почти няма никаква връзка", пишат изследователите.
"Личността се отнася до характерните модели на мисълта, емоциите и поведението на индивида, заедно с психологическите механизми - скрити или не - зад тези модели", отбелязват авторите, цитирайки определението на професора по психология Дейвид Фундер.
А ако вашите модели на мисъл, емоции и поведение толкова драстично се променят през десетилетията, може ли наистина да се считате за същия човек на преклонна възраст, който сте били като тийнейджър?
Може би това изследване няма да ви изненада, ако след десетилетия сте срещнали стар приятел от гимназията и го намерите за съвсем друг човек от хлапето, с което сте учили. Това изследване предполага, че с напредването на възрастта собственото ви по-младо "аз" може да стане напълно неузнаваемо. Това напълно съвпада с виждането на древното будистко учение, според което представата ни за стабилно "аз" не е нищо повече от една илюзия.
Пълните резултати от научното изследване са публикувани в списание "Psychology and Aging".
