В природата има един базов принцип – съхраняване на енергия. Дори проводниците на нервни импулси в мозъка са оптимизирани така, че за максимална производителност да се използват минимални ресурси. Мозъкът се пази, самосъхранява се. Но психиката не винаги разбира, че мозъкът я лъже, твърди руският психолог Андрей Курпатов.
Група учени, занимаващи се с невропсихология, решават да проверят как хората въприемат мързела и активността. Те показали на доброволци серия от снимки с пасивно поведение (например лежане в хамак) и други с физически действия и през това време следили дейността на мозъка чрез електроенцефалография. Оказало се, че в мозъка, който се опитва да игнорира картинката с нищоправенето, се активизират зони на контрол. Накратко, на психиката ни са нужни допълнителни ресурси даже за това да се откаже от пасивността. Цялото изследване може да видите тук.
Защо не мога да се преборя с мързела си?
Ще ви е трудно да излезете от състоянието на леност и да станете по-активни и ефективни, докато не разберете как точно ви лъже мозъкът ви. В един от експериментите участниците трябвало да решат накъде се движат точки – наляво или надясно, като преместват ръчка. При това една от ръчките постепенно ставала по-тежка от другата. Оказало се, че доброволците дори не осъзнали, че избират по-лесния вариант – така, ако по-тежка била дясната ръчка, участниците в експеримента решавали, че точките се движат наляво. Склонността да избират по-лесното останала дори когато позволили доброволците да избират с думи, вместо с ръчките. Имайте предвид тази функция на мозъка, когато взимате някакво решение.
Как мозъкът влияе на мързела?
Отговорът е – по много начини. В предната част на кората на мозъка се намира това поле, с която оценяваме колко усилия ще ни отнеме някакво действие, дали са постижими целите и как да се разпределят когнитивните ресурси. С фронталната кора се планират бъдещи действия и се задават команди за тяхното изпълнение. Невроните в средното тяло помагат последователните действия да се превърнат в навик. Така с времето се научаваме да извършваме някои действия, без никакво усилие – белене на картофи например. Ако в началото се е случвало бавно и внимателно, с времето го прави, все по-бързо, при това, докато гледаме телевизия, например.
Разбирайки как работят базовите механизми и как е устроена човешката психика, ще можете да повишите своята продуктивност. В основата й са наложените навици.
Учените предполагат, че зоната в мозъка, която отговаря за мързела, се намира между предната поясна кора и допълнителната моторна област. С първата зона се оценява струва ли си да се влагат усилия в този труд, а с втората – какво трябва да се направи, за да се постигне целта. Колкото по-слаба е връзката между тези две части, толкова по-силно убеден е човек, че е по-добре нищо да не прави. Апатичните хора са чувствителни към усилията, които полагат. На тях им се налага да активират допълнително мозъчни зони, за да вземат решение да направят нещо.
Как да стана от дивана и да почна да работя?
Възможно е тези, които предпочитат да си лежат на дивана, да са по-умни от активните хора. Изследване определя мързела като способност да се наслаждаваме на когнитивните процеси, да получаваме и да анализираме нова информация.
В продължение на седмица учени наблюдавали физическата активност при хора с високи и с ниски потребности за знания. Оказало се, че първите водят по-пасивен живот и не обичат да губят сили напразно.
И все пак... трябва да поработя, но как?
Не изисквайте от себе си всичко и веднага. Заменете фразата „Всеки ден да се занимавам със спорт по 1 час на ден, с английски по 2 часа и да изляза от карантината с по-хубаво тяло от преди това“ с друга – „Малко ще си полежа, после ще науча 2 глагола по английски“. Защото точно това е, което може да направите ТУК и СЕГА. А крайната цел се постига с малки стъпки.
- Разбивайте големите задачи на малки, лесни и кратки действия. Хората често гледат на целите си като на непостижими, защото се фокусират само върху крайния резултат, без да гледат стъпките към него.
- Не сравнявайте своето начало със средата на някой друг. Ако не правите упражнението като инструктура си – не се отчайвате. Той прави това поне от 5 години, а вие едва сега започвате. Направете същото със задачите си за деня. Разбийте ги на малки сегменти.
- Отбелязвайте изпълнена задача всеки път, когато приключите с една от тях. Правейки си такава равносметка, ще се окаже, че всъщност изобщо не сте мързеливи. Просто имате свой собствен ритъм на работа.
