Неделя е – уикендът неусетно отминава и вместо да се насладим на последните часове свободно време, познато напрежение започва да се надига... Мисли за непрочетени имейли, безкрайни срещи и вече препълнен списък със задачи нахлуват в съзнанието, помрачавайки почивния ден. Това чувство на тревога, което мнозина са изпитвали, има име - „Неделна тревожност“ (Sunday Scaries). И науката показва, че явлението е много по-разпространено и сериозно, отколкото се предполага.
Според Американската академия по медицина на съня (AASM) близо 80% от възрастните в САЩ имат проблем със заспиването в неделя в сравнение с други вечери. Във Великобритания държавно проучване установява, че 67% от възрастните редовно изпитват неделна тревожност преди началото на работната седмица, като този дял се повишава до 74% при младите на възраст между 18 и 24 години. „Работен стрес, липса на сън и надвиснали задачи“ са най-честите фактори, посочва AASM.
Последиците обаче не са само психологически. Проучване от 2025 г. при възрастни хора показва, че тревожността, свързана с понеделник, води до 23% по-високи нива на кортизол – основния хормон на стреса – задържани за период от два месеца. Ако остане без контрол, това може да влоши психичното здраве, да наруши съня и дори да засегне сърдечно-съдовата система.
„Неделната тревожност е строго индивидуално преживяване“, казва Илке Инсеоглу, професор по организационно поведение и управление на човешките ресурси в Бизнес училището на Университета в Ексетър, която ръководи проект по темата.
„За някои хора това е просто леко чувство на напрежение в края на уикенда. Но за други е истинско изпитание – те чувстват тревожност, страх, и не са способни да участват в социални или семейни занимания в неделните вечери. Това може да повлияе и на съня им“, обяснява тя.
Нейното изследване поставя под въпрос някои от обичайните схващания. „Не става дума само за удовлетворението от работата“, казва Инсеоглу.
„Разбира се, ако не харесвате работата си, няма да очаквате с нетърпение понеделника – това е едната група. Но съществува и друга – хора, които обичат работата си, дори са страстно отдадени на нея, и въпреки това изпитват неделна тревожност“, добави професорът.
Екипът ѝ е анкетирал близо 600 души и е провел задълбочени интервюта с 33 служители. 79% от тях съобщават, че изпитват или са изпитвали неделна тревожност.
По-конкретно: 37,3% казват, че в момента са засегнати, а 42% – че са преживявали това в миналото. Не са открити значими различия между половете, но по-младите са значително по-склонни да съобщават за тревожност в неделя вечер.
„Установихме връзка с възрастта. Колкото по-възрастен си, толкова по-малка е вероятността да преживяваш неделна тревожност. Изглежда, че след преминаване през различни етапи на кариерата човек започва да гледа на работата по различен начин“, каза Инсеоглу.
Д-р Одри Танг, психолог и автор на Ръководство на лидера за благополучие, смята, че неспокойствието често е свързано повече с непредсказуемостта, отколкото с отвращение от самата работа.
„Мнозина предполагат, че става дума за нежелание да се върнеш на работа. Аз по-скоро мисля, че тревогата произтича от неизвестното, което може да се случи в понеделник – сякаш вместо плавен старт, човек има усещане, че влиза в битка: Какво ново бедствие ме чака и ще се справя ли?“, заяви тя.
Пандемията от COVID-19 и навлизането на дистанционната и хибридната работа замъглиха границата между работно и лично пространство, задълбочавайки проблема.
„За съжаление, можем да бъдем обусловени от усещанията в дадена среда. Ако, например, работите от леглото, започвате да свързвате това място с мисли или тревожност за работа… и после, опитвайки се да заспите там, тези усещания се връщат“, каза Танг.
Докато някои хора може да се нуждаят от професионална помощ, ако неделната тревожност е тежка или постоянна, Инсеоглу и Танг препоръчват и практични подходи за облекчаване на симптомите.
Инсеоглу съветва неделите да се "запазят" от тревожност чрез предварително планирани приятни дейности.
„Неделната вечер може да бъде кино вечер с приятели. Има множество доказателства, че спортът, социалните контакти, хобитата – всичко това е полезно за овладяване на тревожността“, заяви тя.
Мениджърите също могат да помогнат.
„Те биха могли да избягват да изпращат имейли през уикенда или да обмислят промяна на сутрешните срещи в понеделник. Някои иновативни организации се питат: Наистина ли е нужно да са първото нещо в понеделник? Защо да не ги преместим във вторник и да дадем възможност хората да се адаптират?“
Танг пък препоръчва малки, осъществими промени.
„Важно е да се разделят физически работното и личното пространство – дори просто затваряне на вратата на домашния офис или прибирането на лаптопа, ако сте работили в кухнята или спалнята“.
„Ако не можете да повлияете на самите задачи, съсредоточете се върху това, което е във ваш контрол – пригответе дрехите си за седмицата, подгответе си обяда. За някои хора работят медитация или леки упражнения, за други – малки осъзнати моменти: да се фокусираме върху храната, върху времето със семейството, или просто върху чаша чай. Но това е активен избор, който трябва да се прави, докато се превърне в навик“, добави тя.
За повечето хора неделната тревожност е неприятна, но преодолима част от работния живот. За други обаче тя може да бъде толкова тежка, че да повлияе върху големи житейски решения. Проучване на Resume.io сред 1000 американци показва, че 20% от представителите на Поколението Z са напуснали работа именно заради неделната тревожност, а близо половината са обмисляли този ход.
Това може да звучи крайно, но показва колко дълбоко може да оформи живота ни стресът в очакване. За едни той е сигнал за сериозно неудовлетворение от работата, за други – за нереалистични очаквания към себе си или непосилни натоварвания.
В крайна сметка, неделната тревожност вероятно никога няма да изчезне напълно. Но разбирането ѝ като нещо повече от „смешна“ или „мила“ фраза – като явление, в което се преплитат психология, биология и работна култура – може да е първата крачка към овладяването ѝ, пише още БГНЕС.
Както казва Инсеоглу: „Може да е отражение на това, че не сте доволни от работата си, но може и да е израз на твърде високи очаквания към себе си. А може и да е възможност да потърсите диалог с мениджъра си за приоритизация на задачите“.
И може би, само може би, да си върнем неделите.
Вижте как да редуцирате тревожността в следващото видео:
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
