Всяка година милиони хора правят една и съща грешка – решават да се откажат от алкохола в първия месец на новата година като част от „сухия януари“. Но идва следващия месец, а с него и старите навици.
Ако целта ни обаче е по-добро здраве в дългосрочен план, а не 31-дневно "демонстриране" на добродетел, по-умният ход е да преосмислим генерално начина, по който консумираме алкохол през следващите 12 месеца - вместо да „стискаме зъби“ само един от тях.
Изследванията доказват, че дълголетието не е въпрос на крайности, а на умереност, постоянство и свързаност. Много здрави хора не се отказват напълно от алкохола - те пият леко, социално и с цел. Това, което защитава сърцата им и удължава живота им, не е напитката, а приятелите с които я споделяме.
Проблемът с перфекционизма
Съществува широк спектър от проучвания за влиянието на алкохола върху тялото и много от тях са единодушни, че пълното въздържание вероятно е най-доброто за дълъг и здравословен живот. Алкохолът може да наруши съня, да доведе до ранно когнитивно влошаване и да увеличи риска от рак. От Световната здравна организация подчертават, че „няма безопасно ниво на консумация на алкохол“ – въпреки че някои изследвания действително откриват, макар и скромни, ползи от умереното пиене. Но едно не подлежи на спор: тежката употреба, безспорно е вредна.
И въпреки че добре осъзнаваме това, всеки януари решаваме да се „пречистим“, сякаш въздържанието за месец може да компенсира година на прекаляване. Истината е, че не може. Устойчивата промяна в поведението не идва от „временна саможертва“ - тя идва от постоянство, което може да продължи години, десетилетия или цял живот.
Важно е да помним, че всичко има компромиси. Пиенето на малко алкохол може да не е оптимално за управлението на риска от рак, но може да върви ръка за ръка със социални ползи, които съществуват паралелно с физическите рискове. Така че, ако ни харесва да пийваме и го правим с приятели, умерената консумация може да бъде част от един здрав, щастлив и дълъг живот. Защото силните социални връзки - разговорите, споделянето, смехът, са едни от най-мощните защитници на физическото и психичното здраве.
Проектираме, не детоксикираме
По-добре е да проектираме средата си в дългосрочен план, вместо да разчитаме на морална сила и воля за 31 дни.
Ако все пак жадуваме за „рестарт“ в началото на годината, нека направим „сухия януари“ по-скоро „почти сух“ – и да се отнесем към него като към одит, а не като към наказание или покаяние. И да проследим не само колко пием, но и защо пием. Както и да установим кое е онова, което задейства инстинктивното „още едно“. Отговорите на тези въпроси са информация, която може да бъде много по-полезна от нулевата консумация. Защото, в крайна сметка, целта не е морална чистота или печелене на някакво състезание, а осъзнатост.
Преосмисляне на успеха
И вместо да се питаме: „Пих ли през януари?“, въпросът по-скоро трябва да е: „Пих ли безопасно - и осъзнато, през цялата година?“
Смисълът не е да „спечелим“ януари. Смисълът е да направим периода от януари до декември здрав и щастлив - с по-малко рискови нощи, повече вечери с приятели и рутини, които не зависят от героичен самоконтрол, пише Time.
Във видеото - историята на една жена, която успява да преодолее тежка зависимост:
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
