Стрес. Една дума, която е напълно достатъчна да опише ежедневието на всеки един от нас. Той може да е предизвикан както от прекалено динамично ежедневие, претоварване със задължения, така и от проблеми от лично естество. Прекомерното му натрупване се проявява под един или друг начин, но общото между тях е, че те неминуемо вредят на здравето ни.

Днес ще си поговорим за едно не толкова познато, но пък често разпространено хранително разстройство – хиперфагията. Това заболяване се характеризира с неконтролируема свръхконсумация на храна. Да, на всеки се случва да хапне повече, когато е с компания и да усеща тежест от това – но хиперфагията не е предизвикана от социална аспект на страната или моментен опит да удовлетворим сетивата си, тя е сериозно хранително разстройство, предизвикано от проблеми, влияещи на психологическо ниво.

#Суетата е причина, поради която често се подлагаме на диети и продължителни периоди на гладуване. И тъй като организма е съвършен механизъм, рано или късно той надделява и се получава именно прием на огромни количества храна, които при нормални обстоятелства биха били доста над възможностите ни. Факт е, че най-често хиперфагията засяга жени във възрастов диапазон от 16 до 25 години – именно времето, в което желанието да изглеждаме добре взима превес над логиката.

#Често емоционалното хранене е подтикнато и от травматични събития в живота. То е форма на депресия, начин да запълним дупките. Именно поради това преяждането често става с мазни или сладки храни – те активират тези части на мозъка, които са отговорни са усещането за удовлетворение от самите себе си. То е заместник на липсващите позитивни моменти.

#Специфично е, че страдащите от това хранително разстройство осъзнават, че хранителните им навици не са нормални, а покачването на теглото е очевидно за тях. Те изпитват чувство на вина, усещане за загуба на контрол върху всеки аспект на живота си. Друга характерна черта е склонността за хранене в пълно усамотение и бързото консумиране. Няма как емоционалното хранене да не се отрази и на социалния ни живот – поради покачването на теглото и постоянното чувство на тежест, потърпевшите отказват да извършват не просто физическа активност, а и да водят какъвто и да е социален живот.

#За да се справите, е важно да промените из основи възприятието за себе си – първо, че храната няма да реши проблемите ви, а ще ви накара да затънете още повече в тях. Второ, че личната ви самооценка не бива да се основава на теглото, а на личните качества. Това ще ви помогне да подобрите социалния си живот и постепенно да си помогнете сами. Важно е да потърсите помощ и от близките си – говорете с тях както за емоционалните липси, така и за начина, по който ги запълвате. Помнете, че балансът е висша сила и е важно да постигнете него, за да чувствате удовлетворение от себе си. Ако припознавате себе си или свой близък, действайте веднага, защото последиците са тежки – диабет, сърдечносъдови заболявания, сънна апнея, висок холестерол и високо кръвно налягане. В случай, че не можете да се справите сами или с помощта на близките ви и да вземете емоционалните състояния под ваш контрол, не е срамно, а е задължително да потърсите специализирана помощ.

Когато храната се превърне в отдушник, когато тя задоволява емоционалните ни нужди, чувстваме живота си непълноценен. Важно е не да пълним стомасите си с прекомерни количества вредна храна, а да намерим пътя към това, от което се нуждаем от емоционална и психологична гледна точка. Важно е да открием щастие, мотивация и оптималния начин да приемем себе си – с всичките ни позитивни и негативни страни, с всичките ни възходи и падения. Защото всеки пада, но най-важното е да се изправим.