Масов лекарствен продукт за понижаване на температурата и справяне със симптомите на настинка може да доведе до усложнения от коронавируса и риск за живота – такава информация се завъртя в социалните мрежи през последните дни. Председателят на Българското научно дружество по фармация проф. д-р Георги Момеков даде мнение по темата за btvnovinite.bg. Публикуваме тук със съкращения:
Във връзка с постъпило запитване си позволявам да споделя професионалното си становище относно данни за употребата на антипиретици при предполагаема или доказана инфекция със SARS-CoV-2. Интернет е прегрял от препоръки за избягване на употребата на ибупрофен за облекчаване на фебрилитета при COVID-19, във връзка с потенциално потискане на имунитета и влошаване на състоянието на пациентите.
Поставянето на ибупрофен (нестероидно противъвъзпалително средство, НСПВЛ) и кортизон (кортикостероид) на равна нога е меко казано неадекватно. Кортикостероидите са мощни противовъзпалителни средства с изразена имуносупресивна активност. НСПВЛ имат противовъзпалително, обезболяващо и антипиретично действие, като следва да се обърне внимание , че ибупрофен, в продуктите, които се отпускат без рецепта в аптеките у нас и в ЕС, т.е. в доза от 200 или 400 mg, има слабо изразено противовъзпалително действие (при артрити и други възпалителни състояния дозите са значително по-високи) и отличен профил на безопасност.
Научните съобщения за имуносупресивно действие на НСПВЛ са противоречиви и при всяко положение на този етап няма достоверна информация за специфично негативно въздействие при коронавирусната инфекция. Нещо повече, при преглед на наличните препоръки за поведение при пациентите с COVID-19 компилирани от Световната здравна организация, eвропейските и aмериканските центрове за контрол и превенция на заболяванията, както и наличните китайски ръководства, никъде не се намира изрична препоръка за избягване на ибупрофен и предпочитане на парацетамол.
- Защо е важно да вдигнем температура?
Механизмът на действие на антипиретиците е сходен и не ми се влиза в отегчителни разисквания на фармакологичните им свойства, в крайна сметка и парацетамол, и ибупрофен потискат синтеза на т.нар. "пирогени", вещества, които пренастройват терморегулацията и предизвикват треска – защитна реакция, характерна за много инфекции. На практика повишената температура влияе негативно на нашето качество на живот, но също така пречи на оптималното развитие на патогените, защото техните ензими работят оптимално в определен температурен интервал.
Аз считам, че на този етап няма никакви научни доказателства за предпочитане на един пред друг антипиретик, още повече, че подобни данни не са описани нито от китайските нито от италианските лекари в наличната литература (в която, за разлика от интернет постовете, всяка публикация попада след преглеждане от поне двама независими от автора анонимни рецензенти).
Освен това, блокирането на треската маскира важна характеристика на тази инфекция и е желателно да не приемаме каквито и да било антипиретици при температури под 39°С за възрастните лица и 38°С при деца. За лицата, които нямат симптоми, но са поставени под доброволна или задължителна карантина е особено важно да водят дневник на симптомите си, в т.ч. на повишената температура, което ще е важно за ефективното мониториране на тяхното състояние и на вземане на решение за потенциалното им хоспитализиране.
В съгласие с публикувано китайско ръководство за поведение при COVID-19 на този етап можем да препоръчаме ако се използва ибупрофен, това да става в доза от 200 mg. При този режим на дозиране поносимостта е съпоставима с тази на парацетамола, както и с плацебо и преобладава антипиретичния ефект.
- Поставете псевдонауката под карантина
Скоростта на разпространяване на фалшиви новини, данни за пенкилери и магически лекарства, вълшебни маски, световни конспирации е по-бърза от разпространението на самата инфекция.
Ако желаете да получите меродавна информация, моля потърсете я на сайтове, в които всяка публикация е писана от експерти и всяка сричка е била обект на внимателно прецизиране - Световната здравна организация, Центъра за контрол и превенция на заболяванията и Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията.
Пълния текст с мнението на проф. Момеков ще намерите тук:
Професор Георги Момеков, дфн, е преподавател в Катедрата по фармакология, фармакотерапия и токсикология на Фармацевтичен факултет при Медицински университет - гр. София. Той е председател на Управителния съвет на Българското научно дружество по фармация и членува в научните дружества по фармакология и по токсикология. Има придобита специалност по клинична фармация и множество специализации у нас и в чужбина. Член е на Националния експертен съвет по клинична фармация, анализ на лекарствата, фармакология, токсикология и фитофармацевтични продукти към МЗ.