Вярвам в любовта! Вярвам, че тя е в основата на човещината. Че тя може да те направи значителен, дори за вселената да си прашинка. Че тя може да те излекува от всяка депресия. И да те вкара в още по-тежката такава. Не знам какво е любов. Знам какво не е.
Любовта не е маникюр с гел лак. Люовта е ожулен лак и трънче в показалеца.
Любовта не е перфектна бяла усмивка. Любовта е кривото зъбче горе в дясно.
Любовта не е гладък светлолилав макарон с хрупкава коричка и мек, топящ се в устата крем. Любовта е целувка, с начупена повърхност, която става на дъвка, щом постои в устата.
Любовта не е окосена по американски ливада. Любовта е избуяла мащерка по бреговете на Синеморец, със стърчащи магарешки бодили и разпилени макове.
Любовта не е кадифено розово зайче с голяма златна панделка. Любовта е раздърпано плюшено мече с кръпка и без ляво ухо.
Любовта не е стара градска песен, пошушната в ухото. Любовта е украински метъл, смесен с финландска опера. Изкрещян.
Любовта не е силиконов пух. Любовта е гъша перушина, която излиза през дупките на калъфката.
Любовта не е асфалтиран път. Любовта е кална пътечка, с дупки за чупене на крака и следи от скални свлачища.
Любовта не е минал живот или бъдещо прераждане. Любовта е сега - думите, които четеш, звуците, които чуваш, докосването, което усещаш, целувката, която не получаваш.
Любовта не е да носи два чадъра. Любовта е да те закрие с единия, а той да се намокри.
Любовта не е бална рокля в цвят тропическа мента. Любовта е рошава и със съдрано долнище на анцуг.
Любов е, когато вместо по име, те нарече Любов.