Бананът е сред най-предпочитаните плодове в света - тъй като е вкусен, хранителен и лесно достъпен. Бъдещето на любимия плод обаче е силно застрашено, тъй като болестите и климатичните промени излагат на сериозен риск разпространения плод.
Любопитен, и вероятно не толкова известен факт е, че има над 1 000 сорта банани, въпреки че само един е основно разпространен - сортът Кавендиш. Той е пренесен в Обединеното кралство от Мавриций през 1830 г. като подарък за Уилям Кавендиш, 6-ти херцог на Девъншир, чието име носи.
Днес този сорт представлява около половината от световното производство - той е четвъртата по големина култура след ориза, пшеницата и царевицата, според Lovemoney. Отглежда се в над 150 страни, а първенството се държи от Индия, следвана от Китай и Индонезия.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Но тези държави запазват почти цялото производство на банани за вътрешна консумация. За разлика от Еквадор, който през последните години се налага като водещ износител, наред с Филипините и Гватемала.
Според изследователите бананът води началото си от преди близо 10 000 години.
История на бананите
Смята се, че е култивиран за първи път в Азия. Ранните банани нямат почти нищо общо с плодовете, които познаваме днес. Имали са големи семена и сравнително малко пулп. Чак след около 650 г. сл. н. е. следствие на кръстосването на два диви сорта - Musa Acuminata и Musa Baalbisiana, се стига до съвременните.
Александър Велики е този, който внася банана в Европа през IV век пр.н.е., след като го среща по време на нашествието си в Индия. A през XV-ти век португалски моряци създават първите в света бананови плантации на Канарските острови. Век по-късно плодът пристига и в Америка, а едва в началото на XX век става масова храна.
Проблемът със сорта Кавендиш
Макар да е по-малък и може би по-малко вкусен от останалите сортове, причината именно Кавендиш да се превърне в най-популярен сорт банан, е фактът, че е изключително издръжлив и лесен за отглеждане. Освен това зрее значително по-бавно, което го прави идеален за износ.
Въпреки това е уязвим поради липсата на генетично разнообразие - податлив е на патогени, което застрашава глобалната реколта. През 1997 г. в Австралия се появява нов щам на панамската болест, причиняваща се от обитаващи в почвата гъби, към който Кавендиш не оказа резистентност. Описан като бананов еквивалент на COVID-19, през годините щамът се разпространява в Индия, Китай, Африка и дори в Южна Америка.
Изменението на климата също излага на риск банановата индустрия. Плодовете са особено уязвими към покачващите се температури. А ако към това се прибавят растящите разходи за енергия и транспорт, успоредно с недостига на работници - твърде вероятно е да да започнем да плащаме значително повече за бананите в бъдеще.
Все пак учените правят опити да спасят индустрията. Усилията включват генетично модифициране на плодовете, с цел да бъдат по-устойчиви на болести и високи температури, както и нова техника за присаждане, разработена от университета в Кеймбридж. Призовават и към отглеждане на множество сортове, а не фокусиране само върху един.
Но въпреки усилията, много вероятно е да се наложи да се примирим с перспективата, че бананът, този толкова достъпен плод, може да се превърне в значително по-скъпа и трудна за намиране храна. При това в не толкова далечно бъдеще.
Какво се случва с тялото ви, ако ядете по 2 банан на ден - вижте във видеото.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK