Бананът е сред най-предпочитаните плодове в света - тъй като е вкусен, хранителен и лесно достъпен. Бъдещето на любимия плод обаче е силно застрашено, тъй като болестите и климатичните промени излагат на сериозен риск разпространения плод.
Любопитен, и вероятно не толкова известен факт е, че има над 1 000 сорта банани, въпреки че само един е основно разпространен - сортът Кавендиш. Той е пренесен в Обединеното кралство от Мавриций през 1830 г. като подарък за Уилям Кавендиш, 6-ти херцог на Девъншир, чието име носи.
Днес този сорт представлява около половината от световното производство - той е четвъртата по големина култура след ориза, пшеницата и царевицата, според Lovemoney. Отглежда се в над 150 страни, а първенството се държи от Индия, следвана от Китай и Индонезия.
Но тези държави запазват почти цялото производство на банани за вътрешна консумация. За разлика от Еквадор, който през последните години се налага като водещ износител, наред с Филипините и Гватемала.
Според изследователите бананът води началото си от преди близо 10 000 години.
История на бананите
Смята се, че е култивиран за първи път в Азия. Ранните банани нямат почти нищо общо с плодовете, които познаваме днес. Имали са големи семена и сравнително малко пулп. Чак след около 650 г. сл. н. е. следствие на кръстосването на два диви сорта - Musa Acuminata и Musa Baalbisiana, се стига до съвременните.
Александър Велики е този, който внася банана в Европа през IV век пр.н.е., след като го среща по време на нашествието си в Индия. A през XV-ти век португалски моряци създават първите в света бананови плантации на Канарските острови. Век по-късно плодът пристига и в Америка, а едва в началото на XX век става масова храна.
Проблемът със сорта Кавендиш
Макар да е по-малък и може би по-малко вкусен от останалите сортове, причината именно Кавендиш да се превърне в най-популярен сорт банан, е фактът, че е изключително издръжлив и лесен за отглеждане. Освен това зрее значително по-бавно, което го прави идеален за износ.
Въпреки това е уязвим поради липсата на генетично разнообразие - податлив е на патогени, което застрашава глобалната реколта. През 1997 г. в Австралия се появява нов щам на панамската болест, причиняваща се от обитаващи в почвата гъби, към който Кавендиш не оказа резистентност. Описан като бананов еквивалент на COVID-19, през годините щамът се разпространява в Индия, Китай, Африка и дори в Южна Америка.
Изменението на климата също излага на риск банановата индустрия. Плодовете са особено уязвими към покачващите се температури. А ако към това се прибавят растящите разходи за енергия и транспорт, успоредно с недостига на работници - твърде вероятно е да да започнем да плащаме значително повече за бананите в бъдеще.
Все пак учените правят опити да спасят индустрията. Усилията включват генетично модифициране на плодовете, с цел да бъдат по-устойчиви на болести и високи температури, както и нова техника за присаждане, разработена от университета в Кеймбридж. Призовават и към отглеждане на множество сортове, а не фокусиране само върху един.
Но въпреки усилията, много вероятно е да се наложи да се примирим с перспективата, че бананът, този толкова достъпен плод, може да се превърне в значително по-скъпа и трудна за намиране храна. При това в не толкова далечно бъдеще.
Какво се случва с тялото ви, ако ядете по 2 банан на ден - вижте във видеото.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK