Сладко, пухкаво, топи се в устата и доставя най-неустоимото удоволствие през лятото. Що е то?
Точно така – обичаният от малки и големи сладолед! Познатата ни замразена плодово-сметанова субстанция съвсем не е изглеждала така, както я познаваме днес – сервирана и оформена на топки, пръчки, ескимо, във фунийки и т.н. Освен всичко това, привилегия да си похапват от ледения десерт имали единствено важни царски особи, известни и богати личности.
Следите и произходът на сладоледа можем да търсим още през 4 в. пр. Хр. Първите известни ни данни за опит за направата му датират от времето на римския император Нерон (живял от 37г. до 68г.), на който му хрумнало да заповяда на подчинените си да донесат лед от високите части на планините и да го смесят с плодове, плодови глазури и сиропи. Китайският император Танг от династията Шанг, имал свой метод за смесване на лед и млечни субстанции.
Сладко изкушение само за богатите
Предполага се, че идеята за направата на сладолед е пренесена в Европа от Китай. С течение на времето различните рецепти се разпространили из целия континент и започнали да се сервират в италианските и френски царски дворове.
След като десертът бил пренесен и в Америка, привилегия да си похапват от него имали определени известни и богати американци. Така например президентите Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън сервирали сладкото изкушение на своите гости, като това се смятало за истински лукс и привилегия. Повечето известни и богати хора плащали солидни суми на личните си готвачи, за да пазят рецептите в тайна.
Най-после - сладолед за всички!
Кой каза, че не знае имена на известни жени изобретателки? Голяма заслуга за масовото разпространение на сладоледа има именно жена – Нанси Джонсън, която през 1943 година изобретява ръчния фризер, който значително улеснил направата на ледения десерт. Единствената грешка, която допуснала Нанси е, че пропуснала да патентова замразяващата машина. Няколко години по-късно това направил Уилям Янг, който в знак на уважение към таланта на Нанси, нарекъл откритието „Патент на Джонсън за фризер за направа на сладолед”.
Горе-долу така изглеждал първият ръчен фризер за сладолед, изобретен от Нанси Джонсън.
Това била първата крачка, като до този момент никой не бил помислил да печели от производството на сладолед. Първи за това се сеща млекарят Джейкъб Фусел през 1851 г. Тогава той търсел начин да продава успешно своите млечни продукти и открил, че ако ги сложи в сладолед, цената на продуктите ще се удвои. Неговата фабрика в Балтимор се превърнала в първата, която произвежда сладолед – използвали се ръчни фризери като тези на Нанси Джонсън, но в по-големи количества.
И все пак до началото на 20 век сладоледът не бил достатъчно разпространен преди появата на хладилниците и електричеството.
Следва вафлената фунийка за сладолед…
Първата вафлена конусовидна формичка, която може да се яде заедно със сладоледа била измислена през 1904 г. Нейн автор е Ърнест Хамви (сирийски емигрант в САЩ, производител на вафли). И както можете да предположите – гениалната идея го осенила случайно – на седящия до него продавач на сладолед му свършили чашите, в които продавал десерта. Услужливият Ърнест предложил своите услуги и така се появили първите фунийки за сладолед.
И идва време за ескимо…
Идеята сладоледът да бъде „опакован” в шоколадова обвивка хрумнала на собственика на магазин за сладолед Крис Нелсън през 1920 година. Той наблюдавал млад купувач, който се опитвал да направи труден избор между порция сладолед и блокче шоколад. И разрешението на проблема не закъсняло – през 1934 г. на пазара се появило блокче сладолед, покрито с шоколад и поставено на пръчка.
Историята продължава и днес със специалитети като пържен сладолед, сладолед с вкус на риба и пържени картофки, гъши дроб, трюфели, сирене рокфор, босилек, горчица, черен пипер…
