От десетилетия слушаме, че калориите са основната причина за затлъстяването - и стига да по-приемаме по-малко, отколкото изгаряме, със сигурност ще отслабнем. Все по-често обаче изглежда, че когато става въпрос за това не само да отслабнем, но и да останем здрави, значение има не само това, което ядем, но и кога го правим.
Това може да е свързано с циркадния ритъм на будуване и спане. Тези 24-часови цикли управляват всичко - от това кога се чувстваме сънени до кога имунните клетки са най-активни, позволявайки на организма да се подготви за ежедневни неща - като приемането на храна, например.
Храносмилателната система не прави изключение в това отношение. Организмът произвежда по-малко слюнка през нощта, стомахът произвежда по-малко храносмилателни сокове; чревната перисталтика, която движи храната през червата, се забавя; ставаме по-малко чувствителни към инсулина - хормон, който понижава глюкозата в кръвообращението, откъдето навлиза в клетките, за да бъде използвана като гориво.
В човешката история храненето се е извършвало предимно през деня, като нощното време е било за почивка на организма и сън. Така телата ни са се настроили да обработват храната по-ефективно през деня. Изобретяването на електрическата крушка извършва революция – изкуствената светлина позволява много по-лесно да стоим до късно нощем и да продължаваме да се храним дълго след залез слънце - с потенциалните негативни последици за здравето ни, разбира се.
Така наскоро проведено изследване, представено на конференция на Американската сърдечна асоциация, разкрива, че колкото повече жените ядат след 18:00 ч., толкова по-голям риск съществува за влошаване на сърдечното здраве, увеличен риск от по-високо кръвно налягане и индекс на телесна маса, както и по-лош контрол на кръвта захар в дългосрочен план. Други изследвания установяват, че хората, които ядат късно вечер, имат по-голям риск от затлъстяване и диабет тип 2.
Светлина хвърлят и резултатите от проучвания върху циркадните ритми на лабораторни животни, проведени от американски учени от Института Солк в Сан Диего (Калифорния) под ръководството на проф. Сатчин Панда.
Изследванията обхващат две групи лабораторни мишки, хранени с една и съща диета с високо съдържание на захар и мазнини - единствената разлика е, че едната група има достъп до храната денонощно, докато другата може да се храни само по време на 8-часов прозорец през деня.
Първата група наддава на тегло и започва да развива висок холестерол и диабет тип 2, докато групата, която е подложена на диета с ограничено време за хранене, остава сравнително слаба и здрава - въпреки, че консумира същия брой калории. Още по-забележително е, че ограниченото време за хранене дори успява да обърне развитието на диабет тип 2 при мишките.
Предварителните изследвания предполагат, че времето за хранене може да бъде важно и за човешкото здраве, като проучванията установяват, че тези, които вечерят час преди лягане, имат по-слаб контрол на кръвната захар от тези, които вечерят по-рано, и че диетите, при които се консумира по-голямата част от калориите преди 15:00 ч., води до 25% по-голяма загуба в тегло от тези, при които храненето спира по-късно.
Изследователите обаче казват, че трябва да се направят допълнителни изследвания и още е твърде рано да се дават категорични съвети относно времето за хранене.
