- Мило, закъснява ми, а и ужасно много ме болят гърдите...
- И аз така съм го смятал, че ти закъснява.
- Да, бе, смятал си. С моя нередовен цикъл нищо не може и да се сметне. Само си дърдориш...
- Е, аз кога само съм дърдорил?!
Жена ми и нейната подозрителност. 4 години опити и сякаш още не е разбрала, че да имаме бебе е и моето голямо желание, нищо че не си слагам термометър в дупето, за да меря базална температура, продължавам да не искам секс по разписанието на календара за овулация и не рева всеки път, когато й дойде цикълът.
По спомени от миналия месец бях пресметнал, че й закъснява. Не ме е осенило прозорливо шесто чувство, нито като по филмите – просветление и надпис в балонче над главата ми „Този път вече стана!”. Напротив – мислех си, че може да е от смяната на климата, от поредицата гмуркания, които направихме...
Нека силата бъде с вас! И двете червени черти също
Докато чаках да минат 5-те минути, в които тестът да анализира капките урина, имаше само едно нещо, което ме държеше в напрежение – пишкаше ми се. А тя ми забрани да влизам в тоалетната, докато не види резултата. За него бях сигурен. Не знам как, не знам защо, просто си знаех, че е бременна.
Опита се да скрие усмивката си, докато носеше малкото пластмасово напикано парче в ръката си. Ама изобщо не й се получаваше. Беше ми готино.
И се разхвърчаха аморфни мисли из главата ми. Ще трябва да си променим навиците... И ежедневието... Няма да се спи... Трябва да поставям вече някой друг на първо място... Ама, чакай малко, аз така или иначе поставям нея на първо място... А след нея е котаракът... Ами, значи то не било толкова трудно да не съм на първо място аз... Сега просто на първите места ще се нареди и бебето... Най-после ще трябва да свикна, че не всичко вкъщи ще е подредено и чисто... Ще има залети с пюре мебели... Предметите у дома трябва да са не само коткоустойчиви, но и бебеустойчиви... Ще започна да мъкна навън хиляди неща освен себе си за нуждите на бебето... Раници, шишета...
Бременни сме!
Започва се!
