Най-лошото, което може да се случи в трудни времена, са не смъртта, безработицата и страхът. Най-лошото е делението на "ние" и "вие" с отчайващо, крайно, раздиращо дори противопоставяне помежду им. Защото всяка трудност идва да ни научи колко еднакви сме всъщност в различнията си. Този урок ще продължи да се повтаря, докато не го приемем. И когато около Великден изпъкне въпросът - защо да не отида на църква, щом Аз имам нужда, е редно да се запитаме и друго. Аз повече ли е от Ние? И не сме ли всъщност всички заедно?
Бог не е само в църквата, а вярата не е най-силна пред иконите на олтара. Бог е любов, а мястото на любовта е в сърцето. Сега повече от всякога, любовта към себе си е любов към другия, защото аз съм ние.
Къде Господ ще чуе молитвите ни най-добре, ние не знаем. Но знаем какво е записано в Библията:
"17:24 Бог, който е направил света и всичко, което е в него, и тъй като е Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, 17:25 нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко." Деяния
За вярата, нуждата на човек да отиде на църква на Великден и извънредните мерки по време на коронавиру разговаряме с отец Рафаил. Той е бил игумен на Кладнишкия манастир "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" и завеждащ енорията при манастирския храм за Софийска света митрополия. Той е и доброволен консултант при Центъра за подкрепа на деца в риск към Конфедерация за защита правата на децата.
Редно ли е при пандемия причестяването да се прави с една лъжичка?
Никога не съм имал притеснение да се причестя заедно с всички. По принцип свещеникът последно потребява. Но аз лично не мога да разбера упорството на нашите владици това да продължи да се прави така, все едно нищо не се е случило. Това упорство е престъпно. Нещата имат лесно решение.
Какво решение е взела Руската църква чуйте от отеца във видеото:
Очаква се струпване на много хора в църквите на Великден. Трябваше ли те да бъдат затворени все пак?
За разлика от Гърция, Италия и други държави, българските църкви не се препълват. С изключение на Великден. Тогава се получава голямо струпване там. Случва се най-вече в т. нар. атрактивна част на Великден. Самата Света литургия започва около 1 часа. Тогава, традициоонно, в храма остават много малко хора. Това са тези, които наистина знаят за какво да отишли. Спокойно можеше да се направи така, че атрактивната част да се излъчи по телевизията, а храмовете да бъдат отворени чак към 12:45 часа за Светата литургия. Тогава повечето хора са си тръгнали, а след тях остават само черупки от яйца. В храма остават само т.нар. църковни хора – които се изповядват и причестяват. Те са около 1,8-2% от населението.
Какво ще кажете на хората, които са вярващи и се притесняват, че няма да идат на църква?
Призовавам хората да си останат вкъщи. И Русенският и Пловдивският митрополит призоваха същото. Въпреки че, според мен, мерките в България са пресилени и ние сме много далеч от епидемия. Знаем и какво правят повечето хора – отиват в църквата, викат 15 минути „Христо воскресе“, палят свещи и си тръгват. Господ няма да ви се разсърди, ако тази година не го направите.
Може ли човек да е близо до Бог, но вкъщи?
Връзката с Бога е нещо интимно. Самата дума „църква“ означава събрание. Вярващите се събират и това е вратата към светата евхаристия. Когато имаме форсмажорни обстоятелства, като в случая - заразна болест, която не познаваме, струпването на хора не е препоръчително. Спокойно може, в църквата да се призоват само хората, които ще се причестат, другите - да си останат вкъщи. Това все пак ще бъде само временна мярка. При всяко положение за един църковен човек възпрепятстването да иде в църквата ще създаде дискомфорт. Но в името на безопасността може да го преглътне.