"Много ми е мъчно за лозето. Ама няма как да се спаси!" - тези думи разтуптяват сърцата на доброволци, които разчиствали къщи в село Каравелово.
Работили в двор там и тъкмо били приключили с разчистването около къщата. На въпроса им има ли още нещо, което могат да направят, дядото на когото помагат, споделил, че му е много мъчно за лозето.
“Няма как да се спаси - над половин метър е тинята отгоре му”.
"Гледаме редовете с твърата кал, примесена с отломки и клони, и решаваме все пак да се опитаме, пък докъдето стигнем", споделя Кръстьо Пеев, един от доброволците на мястото.
ЗАПОЧНАХМЕ ТРИМА ЧОВЕКА
"След малко идват две момчета от друг двор и питат дали имаме нужда от помощ. После идват още петима! Други, тъкмо свършили с изгребването на тиня от комшийско мазе, и те се включват.
Вижте трогателната история и на баба Дела от село Слатина, която решила, че с проливните дъждове ще дойде и краят на живота й.
В ЕДИН МОМЕНТ СМЕ ОКОЛО 20 ЧОВЕКА
Оказва се, че повечето младежи не били хващали лопата през живота си. "Обаче очите им будни, ръцете и гърбовете им силни, а най-сила имат в душите си!", споделя още той.
3 ЧАСА ПО-КЪСНО ЛОЗЕТО БИЛО СПАСЕНО
"Идват дядото и бабата, очите им мокри… и нашите. Често казват, че младото поколение не струвало. Нямали дисциплина, ценности, вяра… истината е точно обратното! Защото… “по делата ще ги познаете.” "А аз си тръгвам за дома щастлив и изпълнен с надежда", оптимистично завършва разказа си Кръстьо Пеев.
