Кой е най-подходящият домашен любимец за нас? Дали да си вземем куче, коте, или зайче, хамстер, а дали да не са рибки? Или по-добре не? Какви са особеностите и нуждите на всяко от тях, и можем ли да им ги осигурим?

Като човек, минал през всичко това, ще ви разкажа моя опит и изводите, до които съм стигнала през всичките 26 години живот, споделени с домашен любимец.

Зайчето и хамстерът са непретенциозни животни.

Някои хамстери са доста социални, но внимавайте с пола. Вземете ли мъжко и женско, свят ще ви се завие. Всеки месец ще имате тълпа бебета, за които ще трябва да търсите дом.
Зайчетата също са социални животни.Те търсят контакт с хората, а и са любопитни. Много стопани ги отглеждат в клетка. За мен това обаче беше неприемливо, и пусках животното из апартамента, уж следейки какво се случва с него. Резултатите: прегризани 3 кабела. Вследствие на това заекът беше с накъдрени от електричеството мустачки, прегризан маншон на тоалетната, което “зарадва” изключително много комшиите ми, плюс бонус от множество вестници,  накъсани на конфетки, които при рязко отваряне на вратата се вдигаха нежно във въздуха и започваха да се стелят като едър сняг. Чистенето после е ад. Конфетка по конфетка. А мъжът мърмори ли, мърмори. Е, изгледах си Заека, но въпреки желанието ми да му давам пълна свобода, се наложи да живее през повечето време в клетка. Що се отнася до храненето обаче, зайчетата не са никак претенциозни. Пазарът предлага голямо разнообразие, както от гранулирани и пакетирани храни, така и от зеленчуци, а освен това има и хиляди, хиляди аксесоари. Въпреки всичко, зайчетата са изключителни сладури, безкрайно мили и чаровни. Имайте предвид, че ако вземете такова животно, ще трябва или да се примирете с клетката (която трябва да е огромна), или да скриете всичко, което може да бъде прегризано.

За тези години съм изгледала 2 кучета.

Едното почина на 15 години, другото си кара кротки старини. Отглеждането на куче е ангажиращо, но пък дава толкова много. Взимайки си куче, трябва да знаете, че следващите петнайсетина години ще ставате по-рано от обикновено, за да го разходите, и вечер няма да може да окъснявате много, защото пак ще имате същия ангажимент. Когато отивате на почивка трябва да питате дали там, където отивате приемат кучета. Когато се разхождате пък трябва да се съобразявате с околните. Винаги трябва да имате пликче в себе си, за да съберете изпражненията на кучето си. За сметка на това нищо не може да се сравни с разходката с куче. Дори, когато леко ви примързява, пак няма начин - трябва, но когато после се приберете,

осъзнавате, че разходката е била в пъти по-важна за вас, отколкото за любимеца.

Да видиш как кучето си играе с преливащите в цветове есенни листа или как скача в снега и очевидно се забавлява, или пък как плува в морето по онзи смешен начин… Това са все моменти, за които хората без куче могат само да ви завиждат. И целият този наивитет... Няма по-наивно животно от кучето. Начинът по който то ви посреща у дома... Никой няма да ви се зарадва така. Ни жена, ни дете, ни мъж.... На тях все за нещо ще сте им криви. На кучето – никога. Когато сте намусени косматото ви съкровище ще дойде и ще върти опашка. И това няма как да не ви накара да се усмихнете. Защото то просто ви обича. Хей така.

Птичките са особена група животни.

Повечето са социални, а някои дори говорят. Да не кажем, че имат по-богат речник от доста човеци. Но пък за тях хигиената е буржоазна отживелица. Хвърчи просо и семки навсякъде. Имах папагал, който ако не харесаше определена храна, ме замеряше с нея, а после родителите ми ме замеряха с парцала за под. А, и когато го пусках да се поразходи из дома ми, с пренебрежение маркираше с акита навсякъде. Особено внимание трябва да обръщате на папагала в къщи. Това е животно, което иска ангажираност за мозъка си. Когато скучаят и им липсват активности, често изпадат в тежки депресии и дори умират. И този проблем няма да решите с второ папагалче. Те искат игри, говорене, песни и звуци, които да имитират. Другият проблем с птиците е безкрайният поток от звуци. Всеки ден, с изгряване на слънцето, те се будят и приветстват новото начало... с крясъци. Честито на поспаланковците. И който ви каже, че с покриване на клетката отлагате тази агония – лъже! Не е вярно! Нищо не спира птицата от Песента за посрещане на новия ден. Боже, как ми се спеше, а те как крещяха, докато си правят сутрешния тоалет. Но пък не помня да съм се забавлявала така с друг любимец. Особено проговарянето и използването на думи на абсолютно неподходящи места. Викането “Ало, да”, когато звънне телефонът, но и “не, благодаря”, когато му подаваш храна. Или пощенето на брадата на баща ми с педантична точност. Или фактът, че ако не можех да си намеря часовника, там където съм го оставила, значи е в клетката на Евлоги (така се казваше единият ми папагал).

Контактът с тези животни те изпълва с възторг.

Начинът, по който реагират на звуци, начинът по който гледа телевизора, когато дават опера, начинът по който умело държи парчето ябълка и си избира свежата част, а за позагнилата те гледа с изненада: “Тии, сериозно ли мислиш да ям ТОВА?!?!”. Много забавни са и игрите с топчета, но най-голятата радост е огледалото. Огледалото може така да погълне вниманието на папагала, че да откара там часове наред, а перченето и танците му са достойни за Оскар. Да, отглеждането на птички е забавно.

За себе си открих, че съм коткарка.

Нищо не ми създава такова усещане за уют, както котка, свита на кравайче в краката ми. При котаците обаче, проблемите също не са никак малко. Говоря за този ужас – остренето на ноктите.

Първата ми котка, Симона (извинявам се на адашката й – приятелката на баща ми, просто съвпадение) съсипа де що имаше диван за съсипване. Какво ли не правихме. Не и не. Знае, че не е позволено, гледа те в очите и въпреки това го прави. Ей, ужас! Или ровенето в саксиите.. Няма отказване... Изби всички дифенбахии, драцени и де що имах растения, звучащи като зелена еуглена. Сегашните ми котки откриха, че не крещя, когато си острят ноктите на острилката. В следствие на това едната я ползва, другата си намери друго място. Котката е животно, което прави, каквото си иска. Гледа те така, сякаш ти казва “живей, гнидо” и те подминава с надменност на аристократ. За котката, ти нямаш значение. Важно й е да е добре тя. Но котката е животно, което само като погледнеш, се успокояваш. Виждали ли сте как малко коте си играе с кашон? Може да сте купили, както моя милост, катерушка за 160 лв, която после с любимия сглобявате в продължение на 4 часа, но кашонът й... О, този кашон... Дълго време до катерушката седеше и той. Докато не прецених, че е крайно време да им го отнема. Защото исках поне за миг да ползват не него, а катерушката! А, гонитба на муха? Тогава не виждате котката, само я чувате. Или пък, когато я подхване Вечерната лудост. Даа, има такъв термин, означава онзи миг през вечерите, когато котката напада мнимите си врагове, дебне ги и бяга от тях. Смяла съм се от сърце. Но най-мило ми е сутрин, когато се събудя и ги видя свити до мен, а щом усетят, че съм будна, се протягат и ме гледат сънено.

Изборът на домашен любимец много зависи от вас самите.

Какъв тип темперамент имате, как прекарвате дните си. Дали обичате дългите разходки с кучето, без значение от времето, или предпочитате да прекарвате часове наред с книга, седнали под одеало с котка в скута, или сте ранобудни и данданията на птичетата кара и вас да посрещате новия ден с ентусиазъм.

Миналата зима ми се наложи да стана ранo. У дома топло, уютно. Прозорците запотени, пижамата ми топла, кафето ухае. Запалвам си цигара и поглеждам вън. Сняг покрил всичко, няма никой, тишина. Светлината на лампите се отразява в настлания сняг. Идилия. Отпивам кафе и изведнъж забелязвам мъж с куче. Увил се целият в дрехи, прегърбил се, студено му е, а кучето си играе в снега. Помислих си: “Завиждам ти за емоцията, но кой от двама ни е луд да е вън сега, посред зима, 7:30 сутринта, неделя.” И погледнах котките ми, изопнали се до парното. Благодаря на опита си, който ме научи на това да знам кой е идеалният любимец за мен.

Не питайте неволята, питайте вътрешната си нагласа. Куче, коте, заек или птиче?

Визитка на автора:

Доктор Мила Бобадова е ветеринарен лекар с над 10-годишна пркатика. Председател е на Етичната комисия на Българския ветеринарен съюз за София.

Доктор Бобадова е активен член на гражданска група “Град за отговорни хора”, която има за цел пропагандиране на отговорно поведение, което ще доведе до по-добра среда за живот за всички.

Тя също така е доброволец в най-големия общински приют за животни в Богров, както и в този в Сеславци.

Мила Бобадова е лице на кампанията “Срещу насилието” за инкриминиране на насилието над животните.

В дома си тя има трима безценни приятели: две котки и едно куче.