Интервю с д-р Иван Диков, акушер-гинеколог в I САГБАЛ "Света София", гр. София

Мама, татко и аз: Какви са най-честите усложнения при нормалното раждане?

Д-р Диков: Първото нещо, което трябва да отбележим е, че е статистически доказано, че в периода между 19 и 26-27 години естествените раждания са свързани с най-малко усложнения по понятни причини.

Искам да се извиня предварително, ако засягам някого за възрастта му, но е доказано, че колкото е по-възрастна една жена, толкова са по-големи рисковете от усложнения при раждането.

По начало рискови раждания се водят тези, които са при тийнейджъри, тези, които са в по-зряла репродуктивна възраст. Също така първото раждане се счита за по-рисково от едно второ раждане. Защото някои неща наистина могат да се покажат. Една 37-38 годишна жена в действителност може да роди нормално, но преди това трябва лекарят да е говорил с нея и много добре да са й разяснени възможностите. Бременната трябва да е запозната с информираното съгласие, тогава се прави т.нар. пробно раждане, но при отклонение от нормалния механизъм на раждането се преминава към оперативна намеса. Доста рядко се правят опити раждането да се върне в нормалния механизъм, а се преминава към цезарово сечение. Все пак сме в 21 век. Раждаемостта пада главоломно и всяко дете, което се зачене трябва в хода на бременността да бъде доказано, че се развива добре. Това е постижимо с днешните възможности за пренаталната диагностика. Това може да се гарантира спрямо днешните възможности на 100%. От друга страна бебетата, които са заченати и се развиват правилно трябва да се родят здрави, а не с някакви усложнения. Една нормално развиваща се бременност и пострадало в хода на раждането бебе, честно казано си е наказуемо. А кой да бъде подведен под отговорност си има съответните органи и институции, които решават.

 

 

 

 

Най-честите усложнения при нормалното раждане са:

Напоследък зачестяват много вродените инфекции. Тук трябва да кажем, че много важна роля има женската консултация. Във влагалището на всяка жена, респективно и по гениталиите на мъжете живеят около 200 вида микроорганизми. Те трябва да живеят там и на никого не пречат. Никой от нас не е мръсна бактериологична бомба. Командващата функция, за това кой къде ще бъде, я изпълнява млечно-киселата бактерия. В хода на съществуването си тя отделя химически вещества, които определят PH киселата среда на влагалището - това нещо по един или друг начин ги подрежда на всеки, където му е мястото. В момента, в който този баланс се наруши се получава дисбактериоза и се появяват инфекциите. И тези микроорганизми, които не са патогенни, но са условно патогенни (например всички носим ешерихия коли, холерни бацили и други без да боледуваме), и са в такова малко количество, не са опасни. Но при размножаването им те вече преминават през бариерата на слузестата запушалка (тапа) и навлизат в околоплодния мехур. Ако тази инфекция продължава дълго време, тя преминава през околоплодния мехур и детето се ражда с вродена инфекция. Това налага прилагането на антибиотици. Всъщност в повечето случаи няма последствия, но е проблем за родителите и за самото дете. Тези случаи трябва да бъдат сведени до минимум, което е напълно възможно, при една адекватно водена женска консултация и внимателно наблюдение.