От личен опит мога да кажа (и който е бил в дълга връзка ще потвърди), че тайната на продължителните отношения (и на щастливия брак) са компромисите. Единственият начин при конфликтните ситуации да няма загубил е да няма победител. Не е много удовлетворително, но пък гарантира мирното съжителство.
Има обаче няколко важни точки, по които НЕ бива да се правят компромиси и по които партньорите трябва да са на едно мнение, иначе връзката рано или късно ще се разпадне или по-лошо - ще продължи и един от двамата ще се чувства зле. Ето кои са тези 5 неща:
1. Моногамията
Модерните взаимоотношения не са толкова прости, колкото бяха някога (мъж + жена, мъж + мъж, жена + жена). Сега връзките съществуват под много различни форми, комбинации и количества. Предпочитанията за това каква искат да е връзката трябва да е ясна и на двамата партньори още в началото. И трябва да са единодушни по въпроса.
Ако едната страна във връзката твърдо държи на моногамията, а другата е полиаморна (счита, че любовта не се ограничава само към един индивид), компромисът би означавал, че или единият партньор ще се чувства пренебрегнат, или другият ще чувства връзката си непълноценна.
2. Бракът
В днешно време бракът е по-скоро формалност, затова е нормално част от хората да го чувстват излишен. От друга страна това е традиция, предавана от поколения и много млади момичета са мечтали каква ще е сватбата им, каква ще е роклята им и кого ще поканят. Ако има разминавания във възгледите относно брака, няма как единият партньор да не се почувства притиснат или другият пренебрегнат.
Около мен има доста двойки, в които ситуацията стои точно така. Типично жената иска да се омъжи, а мъжът се прави на ударен. И за съжаление компромисът обикновено е от женската страна. А не е правилно - ако ти е засвидетелствал любовта си, ако ти е обещал да бъде с теб, тогава какво му пречи да участва в една церемония, в която да потвърди това пред всички? Казвам го като човек, който два пъти е правил сватба (макар и втората да не беше официална).
3. Децата
Необходимостта да се правят деца е още една разделителна линия по отношение на връзките. Почти всяка жена, а и много мъже, искат да имат наследник - едно умалено свое копие, което да отгледат и възпитат. Но също така и много хора смятат, че децата са излишна отговорност и разход.
Никой не бива да прави компромис по отношение на желанието си да гледа деца - ако това стане единият от двамата ще чувства живота си непълен или децата ще израснат в семейство, в което получават любов само от единия родител.
Според мен по този въпрос много по-голямо право на глас има жената, защото именно в нейното тяло ще се развие малкият човек, но това е нещо, за което двойката трябва да е единодушна от самото начало.
4. Ценностната система
Един от по-подценените аспекти на връзката е ценностната система на участниците в нея. Религиозните и политически възгледи, както и разбирането за морал, дълг и отговорност може да не изглеждат като толкова голяма пречка в началото, но неминуемо ще се превърнат в проблем по-нататък.
Разбира се тук нещата не са толкова прости като в предишните три точки. Едва ли ще намерите човек, с когото да имате напълно еднакви разбирания и не всяко различие в ще доведе до разпад на връзката. Но няма начин тя да е успешна, ако партньорът ви очаква от вас да правите неща, които противоречат на ценностната ви система.
5. Характерът
Много провалени връзки са започнали с предположението на едната страна, че може да промени другата. Само че това не само е глупаво, но е нередно, защото всеки човек е индивидуална личност точно заради онези неща от характера му, които го отличават от другите.
Това с променянето на характера може да работи в романи като "50 нюанса сиво", но в реалния живот опитите за промяна на другия са грубо посегателство в най-интимните аспекти от живота му. Аз съм Аз заради всичко, което съм и ако някой не ме харесва, няма място в живота ми.
