Раждането е смисъл на живота и съществуването на всяка жена… или поне така изглежда понякога. Не дай си боже да навършите 30 години и още да не сте родили. Или по-лошо – въобще да нямате намерение да ставате майка.
Нямам списък с неща, които трябва да направя, за да не съм се провалила като жена или да не съм изгубила стойността си като такава. Не мисля, че е редно да се поставя такъв натиск на хората.
Миналата седмица бях на сватба (за пореден път тази година) и осъзнах до каква степен обществото ни е обсебено от идеята за раждането. Забелязах, че при традицията с ритането на менчето, задължителна за всяка сватба, липса един от най-важните варианти. Твърди се, че съдът с вода и две цветчета („видеозонът на миналото“, както не е пропуснал да се пошегува нито един сватбен диджей досега) показва какъв ще е полът на първото дете на двойката. Няма обаче сценарий, в който младоженците нямат първо дете – сякаш липсата на потомство е немислима и би могло да се дължи само на здравословен проблем.
Няма млада омъжена жена без деца, която никога да не е чувала въпроса „А кога ще станете трима?“, зададен от майки, баби и приятелки.
Никога не съм имала амбиция да бъда майка и никога не дойде подходящият момент.
Обществото ни се променя и ролята на половете не е това, което беше преди по-малко от век. Жената вече не е „пазителка на семейното огнище“ (още една остаряла концепция, която се повтаря на всяка сватба), а е равен на мъжа участник в семейния живот. Обидно е да принизяваме омъжените жени до инкубатори на два крака.
Израснах в голямо семейство и имах 8 по-малки братя и сестри. Обичам техните деца като свои внуци, а сега все едно имам пра-внуци. Те дори ме наричат „Леля Баба“. Понякога си мисля, че не ми е било писано да имам деца, за да могат всички деца да бъдат мои.
Все повече жени в западния свят избират да родят на по-късна възраст или дори изобщо да не го правят. В Европа средната възраст, на която жените раждат първото си дете, вече е над 30 години. Това им дава възможност да се концентрират върху образованието, кариерата или реализирането на мечтите си.
Избрах да нямам деца, за да се фокусирам върху кариерата си. Не мисля, че бих могла да се справя и с двете.
Умишлено не говоря за раждането като за „стъпка“, защото изразът предполага някакво необходимо действие, за да продължиш напред. А е напълно възможно за една жена да реши да няма деца и все пак да продължи пълноценно с живота си. Тези жени не са с нищо по-незначителни от онези, които избират да станат майки.
Много преуспели жени са постигнали успехите си именно, защото са осъзнали, че ако станат майки, това няма да е в полза нито за тях, нито за децата им. Такъв пример е Опра Уинфри, създателката на най-успешното шоу в историята на телевизията, която сама е избрала никога да не става майка. Тя обяснява решението си с това, че просто е осъзнала колко усилие се изисква да гледаш дете и е разбрала, че не може да му даде вниманието, което заслужава.
Раждането не е нещо, което всяка жена задължително трябва да направи, за да е пълноценен човек. И по никакъв начин изборът да не станеш майка не е по-неморален от това да не разбираш в какво се забъркваш и да обречеш едно дете на труден живот.
Вероятно звучи твърде цинично, защото сякаш децата са някаква тежест, която тегли живота на родителите надолу. Не, децата не са тежест, но са много сериозна отговорност и всеки, който избере да създаде живот, трябва да е наистина сигурен, че може да се справи. Хората, които отглеждат деца, възпитават ги и ги правят добри хора, заслужават уважението ни. В известна степен те са като художници, които създават произведение на изкуството. Не всички обаче можем да сме добри художници и това не ни прави по-низши същества.
Да имаш деца е свързано с много допълнителна работа. Ставаш отговорен за чужд живот, а аз не искам това. Да нямаш деца прави нещата по-лесни, но не е решение, което се взема лесно.
Когато говорим за децата като отговорност (или по-скоро за отговорността към децата), не става дума само за финансовите ни възможности. Светът е пълен с примери за деца на богати родители, които никога не са получавали любов и внимание.
Бих била ужасна майка, защото съм много егоистична. Не че това е спряло повечето хора.
Със съпругата ми сме разговаряли по темата (няма как иначе, ние също сме подложени на натиска, за който вече споменах, от страна на семейство и приятели) и стигнахме до решението, че на този етап няма да правим такава промяна в живота си. Жена ми знае, че има пълната ми подкрепа каквото и да реши, но също така, че нямам право да я тласкам нито към единия, нито към другия избор. Ако избере да ражда, ще мине през неща, които аз дори не мога да си представя.
Така че, следващият път когато някой ви попита кога ще имате деца, не се притеснявайте да кажете, че ще родите, когато сметнете за добре или че нямате намерение да раждате изобщо. Това е вашето тяло, вашият живот и съответно вашият избор.
