Хората, които не са запознати с процеса по организиране на сватба, може би си го представят като някакво страхотно забавление или нещо като по-голяма абитуриентска вечер. Тези от нас обаче, които вече са минали през това, знаят, че вдигането на сватба може да е едно от най-изтощителните и понякога дразнещи неща в живота на младоженците и техните родители. Трябва да се мисли за толкова много неща и всяко едно от тях може да се обърка в последния момент.
По тази причина, няколко години след като с жена ми направихме истинската си сватба, решихме да направим втора – много по-малка и далеч не толкова официална. Това се оказа много добро решение, защото фалшивата ни сватба преди около седмица беше далеч по-приятна от истинската. Ето защо:
Фалшивата сватба излиза много по-евтина от истинската
Всъщност истината е, че може да излезе дори напълно безплатна. Няма нужда да се купуват рокли на шаферките, подаръци на кумовете или дори да се наема зала или ресторант, в който да се извърши церемонията. За нашата втора сватба похарчихме пари само колкото да купим някаква почерпка и да предложим нещо за вечеря на гостите.
Може да облечеш роклята си отново
Повечето жени дават хиляди за рокля, която обличат само веднъж в живота си. Да, някои нови съпруги решават да продадат булчинската рокля, но като цяло това не носи кой знае каква възвръщаемост, тъй като има суеверие, че купена на старо булчинска рокля носи лош късмет. Много по-добра съдба имат роклите, които се предават от майка на дъщеря, но докато дойде този ден, красивата дреха виси непотребна в гардероба.
Когато жена ми облече роклята си след цялото това време, беше много щастлива, че все още ѝ става. Ако при вас нещата са се променили твърде много, фалшивата сватба може да се окаже чудесен повод за една диета.
Имаш повод да се понаконтиш просто ей така, за забавление
Когато обсъждахме да направим втора сватба, предложих на жена ми да кажем на хората да не се обличат официално, за да не носят дрехи и обувки на разходка в планината. Тя обаче не се съгласи с мен: “Оф, че си глупав… На момичетата не им трябва повод да си облекат хубавите рокли!” Обясни ми, че за тях най-хубавата част от деня ще е преобличането и наистина, докато приключат с това, с момчетата имахме възможност да изгледаме цял филм и почти половината от друг.
Нищо не може да се обърка
Разбира се, на теория всичко може да се обърка, но докато на истинската сватба дори най-малката грешка или каприз на времето може да провали месеци планиране, то при фалшивата нищо не е „фатално“. Представям си ако в деня на истинската сватба бях открил, че съм си забравил обувките и единственото, което мога да обуя, са чифт захабени платненки. Вероятно жена ми щеше да ме убие. Не преувеличавам – не знам дали всички булки са такива, но моята беше готова да убие човек и за по-малко тогава.
Каниш когото желаеш
Ясно е, че и на истинската сватба можеш да поканиш когото искаш. Бил съм на сватба, на която присъстваха само родителите на булката и младоженеца и 20-30 приятели. Повечето сватби обаче не са такива. Младото семейство обикновено почти няма власт върху това кой ще дойде на сватбата… все пак в повечето случаи родителите подпомагат събитието финансово и предявяват претенциите си коя леля, чичо и пети братовчед трябва да бъде поканен.
Така беше в известна степен и на първата ни сватба, но на втората поканихме само хората, които наистина искахме да са до нас. Поканихме и някои, които не бяха на първата сватба, но през последните годни ни станаха много близки.
Още един шанс за ергенско/моминско парти
Кой е казал, че човек може да има само едно моминско/ергенско парти? Поне в нашия случай, всичко се получи много по-добре втория път, защото не бяхме планирали да правим подобно нещо като подготовка за втората си сватба. Нашите приятели обаче решиха, че фалшива или не, втората сватба не може да мине без второ парти и ни изненадаха. С уж бъдещата ми (а всъщност настояща) жена бяхме "отвлечени" и за всеки беше подготвена някаква изненада - за нея сладкарница, а за мен ескейп рум по мотиви от "То" на Стивън Кинг.
Можеш да допълниш снимките си
Едно от най-хубавите неща е, че ако сте облечени по същия начин като на оригиналната си сватба, може да добавите новите снимки в албума с оригиналните. Най-вероятно новите няма да са толкова качествени като старите, защото не сте наели професионалист, но пък може и да ви хрумнат нови идеи за снимки. Ние имахме късмет, че на втората сватба имахме отлична фотографка, която ни направи няколко страхотни снимки.
Както споменах и в предишната точка, на втората сватба дойдоха хора, които не познавахме толкова добре на първата и съжалявахме, че не сме поканили. Сега спокойно можем да пъхнем снимките с тях при старите и да твърдим, че са били там на истинската сватба.
Можеш да направиш каквото искаш. Наистина всичко!
На всяка сватбена церемония се следва някаква традиция, което може да е малко досадно, но ако се прескочи после неминуемо ще те питат защо – дали ще е за ритането на менчето, за първия танц, за хвърлянето на букета. Или, разбира се, венчавката в църквата, която беше доста голям проблем за мен и за жена ми като агностици (не сме сигурни, че няма някаква сила някъде там, но се съмняваме тя да общува с хората чрез която и да е църква).
На първата сватба прескочихме няколко неща и направихме други, за да зарадваме възрастните. Втората ни сватба беше перфектен ритуал, вдъхновен от „Хари Потър“ и ръководен от една от най-добрите ни приятелки, вместо от закръглен поп със зачервен нос. Венчахме се за втори път заобиколени от хора с магически пръчки на полянка в Рила. И като казвам, че ритуалът беше перфектен, имам предвид, че се обърка какво ли не, но всички бяхме доволни, защото, както вече написах, на една такава сватба нищо не е непоправимо.
Макар да е „фалшива“, втората сватба е истинско тържество
Оставих най-хубавото за накрая. Втората сватба, макар да е абсолютно неангажираща, е не по-малко хубава от първата, дори в много отношения е по-добра. Този път нямахме 100 гости, поканихме съвсем малко хора, но нямаше нито един, който да стои отстрани и да скучае. Никой не беше дошъл само защото е неучтиво да откажеш. Всички на втората ни сватба бяха там, защото искаха да бъдат част от събитието и точно те го направиха толкова вълшебно.
Втората ни сватба беше изцяло на шега, но атмосферата беше наистина тържествена. Даже се проляха малко сълзи. И за разлика от първия път, в нито един момент не изпитахме напрежението от истинска сватба. Горещо препоръчвам на всички, които вече не влизат в категорията „ново семейство“, да го пробват.
