На днешната дата се навършват 46 години от смъртта на Петя Дубарова - едно от най-светлите, най-чувствителните и най-трагични имена в българската поезия. Тя остава завинаги на 17 - възраст на поривите, на първите разочарования, на болезнената искреност и на онзи крехък идеализъм, който или те извисява, или те пречупва.
В нощта на 3 срещу 4 декември 1979 г. лекарски екип от бургаската болница се бори за живота на поетесата. Разстроена от това, че в училище несправедливо са намалили поведението й, Петя решава да сложи край на живота си. В болницата вече е в кома и малко преди да навърши 18 години през април, си отива.
Предсмъртното й писмо е объркващо, същевременно откровено и толкова поетично, колкото всеки друг, написан от нея стих:
Измамена Младост Прошка Сън Спомен Зад стените на голямата къща ТАЙНА
Тя се възхищавала на Антоан дьо Сент Екзюпери, и най-вече „Малкият принц“. Обича и Флобер, но само и единствено неговата книга - „Мадам Бовари“.
Единствената й стихосбирка „Аз и морето“ е издадена посмъртно през 1980 г., а няколко години по-късно от печат излиза и книгата „Най-синьото вълшебство“, която събира цялото й творчество, писма и личен дневник. Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството. В една от последните си изповеди в дневника, поетесата пише:
„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието - неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини - не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!“
Петя не просто пишеше стихове. Тя живееше в тях. Болеше, обичаше, търсеше смисъл и истина с интензитет, непосилен дори за много възрастни. Нейната поезия е все още жива и нейното слово остава любимо за поколения напред.
10 вечни цитата от Петя Дубарова
„Аз искам да изтръпна цялата – на зимата да заприличам. Да бъда зимата. Ала сърцето ми да си остане на момиче.“
„Понякога съм весела и стилна. Друг път съм тъжна и небрежна. Когато трябва - мога да съм силна. Когато искам - мога да съм нежна. Понякога покрай реката тичам, но за приятел в блато ще нагазя. Когато искам - мога да обичам. Когато трябва - мога и да мразя“.
„Към слънцето с пресъхнали очи, съсипан, прежаднял ще се катериш. Но слънцето жестоко ще мълчи и нищо ново няма да намериш.“
„Бих желала в този миг да стъпвам в пясък побелял от доброта, длани от морето да отдръпвам, длани побелели от солта.“
„Как лесно е да плачеш върху листа!“
„Не за да бъда всевластна незнайница, нито с човешки съдби да играя, а да гребете от мене и никога да не ме изгребете докрая!“
„Красив и съразмерен като схема, събужда се в прозореца ми Понеделник. Аз, сънлива и разрошена, поемам все още тъй неделна.“
„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета...”
„И искам, как искам след моя живот пак някой да трепне, внезапно спасен, открил в моя стих пристан зелен.“
Днес, 46 години по-късно, това желание се сбъдва – отново и отново, във всяко ново поколение
Петя Дубарова не остаря, но и не си тръгна. Тя остана в стиховете, в белите страници, в онзи пристан, в който някой все още „внезапно спасен“ намира себе си. И докато има души, които търсят нежност, смисъл и истина - Петя ще бъде там.
Повече за нея - вижте във видеото най-горе, както и в следващото видео:
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
