Преди 120 години на днешната дата се ражда големият френски писател Антоан дьо Сент-Екзюпери, който ни е оставил няколко произведения, но най-известното без съмнение е “Малкият принц”. Книгата е преведена на над 300 езика и може да бъде намерена почти навсякъде по света.
Той започва литературната си кариера когато е на 26 години с новелата “Авиаторът”, публикувана във френско литературно списание. Първият си роман издава когато е на 29 години.
Младият Екзюпери се записва в армията през 1921 г. и там получава първите си уроци по летене и се запалва страстно по авиацията. След войната си изкарва прехраната като пилотира пощенски самолет, затова не е изненадващо, че първият му роман се нарича “Южна поща”, а темата за авиацията присъства във всичките му произведения.
На 31 юли 1944 г. французинът изчезва при полет, някъде между Корсика и френската Ривиера, над Средиземно море. За смъртта му има няколко версии, но никоя не се потвърждава напълно. Единственото сигурно са намерените останки от изтребителя-разузнавач на знаменития френски писател през април 2004 г. край Марсилия. Това не е първата катастрофа на летеца. 9 години по-рано той е претърпял друга, която му дава идеята, превърнала го в едно от най-големите имена в литературата.
На 30 декември 1935 г. Екзюпери претърпява самолетна катастрофа в пустинята на Либия. Писателят и навигаторът му оцеляват след катастрофата, но животът им е подложен на нова опасност - двамата трябва да прекосят пустинята и се оказват на крачка от смъртта от дехидратация. В продължение на три дни двамата мъже се лутат из пустинята и започват да получават ярки халюцинации заради дехидратацията. Двамата са почти мъртви, когато на третия ден бедуин намира телата им и ги спасява. Това преживяване дава две идеи за книги на Екзюпери - едната е за романа “Вятър, пясък и звезди”, който получава много литературни награда, а другата е за новелата “Малкият принц”, която се превръща в една от най-обичаните детски книги на всички времена.
В “Малкият принц” става дума за авиатор, който катастрофира насред пустинята и се среща с малко момче от друга планета. Момчето му разказва преживяванията си, докато мъжът се опитва да поправи самолета.
По повод 120-ата годишнина от рождението на писателя, на следващите страници може да си припомните 30 от най-запомнящите се цитати от страниците на “Малкият принц” >>>
1. Показах прекрасното си произведение на възрастните и ги попитах дали моята рисунка не им вдъхва страх. Те ми отговориха: „Че защо една шапка ще вдъхва страх?“ Моята рисунка не изобразяваше шапка. Тя изобразяваше една змия боа, която бе глътнала и смилаше слон.
2. Отново поправих рисунката си, но както предишните, той не прие и тая:
— Тази е много стара. Искам овца, която да живее дълго.
3. — Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч…
4. Ако кажете на възрастните: „Видях една хубава къща, построена от розови тухли, със здравец по прозорците и с гълъби на покрива…“, те не могат да си представят тая къща.
5. Доказателството, че малкият принц е съществувал, е това, че той беше очарователен, че се смееше и че искаше една овца. Когато някой иска една овца, това е доказателство, че съществува.
6. Но семената са невидими. Те спят скрити в земята, докато на някое от тях хрумне да се събуди. Тогаз то се протяга и изпърво несмело пуска към слънцето едно очарователно кротко стръкче. Ако то е стръкче от репичка или розов храст, може да се остави да расте, както си ще. Но ако е вредно растение, още щом проличи, че е вредно, трябва да се изскубне. Ала върху планетата на малкия принц имаше страшни семена… семената на баобабите.
7. — Един ден видях слънцето да залязва четиридесет и четири пъти!
И малко след това ти добави:
— Знаеш ли… когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези…
— През оня ден с четиридесет и четирите пъти — ти си бил значи много тъжен?
8. Знам една планета, дето има един синкавочервен господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал някоя звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго освен сметки. И цял ден повтаря като тебе: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!“ — и това го кара да се надува от гордост. Но той не е човек, той е гъба!
9. — Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде…“ Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всичките звезди угасват! И това не било важно, така ли?
10. „Човек никога не знае какво може да стане!“ и изчисти също тъй и угасналия вулкан.
11. „Ако заповядам — казваше той обикновено, — ако заповядам на някой генерал да се превърне на морска птица и ако генералът не се подчини, генералът няма да бъде виновен. Виновен ще бъда аз.“
12. Тогава ще съдиш сам себе си — отговори му царят. — То е най-мъчното. Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.
13. — Аз се възхищавам от тебе — рече малкият принц, като сви леко рамене, — но какво значение има това за тебе?
14. — Защо пиеш? — попита го малкият принц.
— За да забравя — отговори пияницата.
— Какво да забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.
— За да забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.
— Срам — от какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.
— Срам от това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.
15. — Аз пък, ако притежавам шалче, мога да го сложа на шията си и да си го нося. Ако притежавам някое цвете, мога да откъсна моето цвете и да си го отнеса. Но ти не можеш да обереш звездите!
— Не, но мога да ги туря в банката.
