Все повече усещаме как лятото лека-полека започва да си събира багажа и да си тръгва…
Слънчевите лъчи все още греят, но има нещо различно в тях – по-меки, по-малко интензивни, сякаш те също се подготвят за сбогуване. И няма по-добър начин да се разделим с лятото от поезията на Петя Дубарова – чиито стихове носят в себе си топлината, свободата и меланхолията на изтичащия сезон
„Лятото изтече като пееща вода. Тежко ми е — колко много, много пих от нея.“
-
Лица 3 мин.Дана от "Фермата" 6 за приказната си сватба: Ангел от нашия сезон ме отведе до олтара (ГАЛЕРИЯ) -
Съдържание от партньори 2 мин.BILLA и фондация „Конкордия“ със съвместна дарителска кампания за ученици в неравностойно положение -
Свят 3 мин.Дубайската принцеса изостави съпруга си с пост в интернет и пусна линия парфюми „Развод“ -
Лица 2 мин.Карди Би и Офсет се сдобиха с трето дете седмици след развода си (СНИМКИ) -
Семейство 3 мин.5 лв., 10 лв. или повече на ден? По колко пари да даваме на учениците за джобни? -
Свят 2 мин.Дъщерята на Виктория Бекъм носи по-скъпи чанти от нея (СНИМКИ)
-
Лица 3 мин.Дана от "Фермата" 6 за приказната си сватба: Ангел от нашия сезон ме отведе до олтара (ГАЛЕРИЯ) -
Съдържание от партньори 2 мин.BILLA и фондация „Конкордия“ със съвместна дарителска кампания за ученици в неравностойно положение -
Свят 3 мин.Дубайската принцеса изостави съпруга си с пост в интернет и пусна линия парфюми „Развод“ -
Лица 2 мин.Карди Би и Офсет се сдобиха с трето дете седмици след развода си (СНИМКИ) -
Семейство 3 мин.5 лв., 10 лв. или повече на ден? По колко пари да даваме на учениците за джобни? -
Свят 2 мин.Дъщерята на Виктория Бекъм носи по-скъпи чанти от нея (СНИМКИ)
Тези думи на Петя Дубарова улавят онова странно усещане на пълнота и празнота, което изпитваме в края на сезона. Пълнотата от изживените мигове, от смеха, който е оглася бреговете, от танците на плажа до зори.
Празнота, защото знаем, че това време няма да се върне (скоро). Лятото, като пееща вода, преминава през нас – оставя следи, които ще носим в себе си.
„Заровило рошава глава в полата ми, лятото плаче. Аз го изпращам до тополата и го целувам за последен път по челото.“
Трудно е да се сбогуваме с нещо, което ни е донесло толкова радост и безгрижие. В тези стихове се крие носталгията, която изпитваме при мисълта за края на лятото.
Въображението на поетесата ни помага да видим лятото като нещо живо, като приятел, който трябва да изпратим. Тази метафора ни кара да се замислим колко силна е връзката ни с тези летни дни – толкова силна, че сбогуването с тях става почти като сбогуване с близък човек.
