1.Ако единият от родителите страда от респираторна алергия, то и детето ще боледува от същата. И обратно – ако ли пък не страда – и то няма да има.
Истината е, че наследственият фактор има значение, но той далеч не е единствен. Децата не наследяват даден вид алергии. Ако родителите имат алергия, малчуганът наследява не самата алергия, а склонността към нея. И така, ако ние страдаме от сенна хрема, малчуганът може да стане алергичен към прах. Другият вариант – ние нямаме никаква алергия, но това не пречи детето ни да се окаже чувствително към алергени. Например към вещества, влизащи в състава на парфюмите, битовата химия и цигарения дим, които са сред първенците по предизвикване на респираторни проблеми и нарушения на дихателните пътища. Цигарения дим конкретно е сред основните виновници за възникване на астма при децата.
Любопитен още е фактът, че склонността към алергия обикновено се предава по майчина линия, така че ако алергия има само бащата, рискът за детето е много по-малък.
2.Алергията към животни е една от най-опасните за децата.
За жалост този мит е честа причина да лишаваме мъниците си от близостта и приятелството на животните. Да забраняваме на децата си да се радват и общуват с домашни питомци е сериозна грешка. Да не говорим за положителното въздействие, което оказват животните върху психиката на малчуганите. Факт е, че не съществуват "хипоалергенни" кучета и котки, но според мнението на специалистите, ако детето ни е алергично, не значи, че трябва да му отнемаме възможността да се радва на домашен любимец. Има вариант да сбъднем голямото желание на малчугана, като му подарим късокосмест питомец. Също така най-добрият начин да ограничим контактът с козината на животното е редовното къпане на котката или кучето (най-малко веднъж седмично). Въпреки това допитването до личния педиатър, в случай, че детето проявява склонност към алергии, е наложително.
3.Растенията с ароматни цветове предизвикват в детето пристъп на сенна хрема.
В действителност причината за кихането на мъника се крие не в красивите нежно ухаещи цветя, а в... прашеца от тревите и дърветата. Ако малчуганът ни има сенна хрема, специалистите съветват да държим прозорците на дома затворени в продължение на целия сезон на цъфтеж. Тъй като прашецът упорито залепва към косата, кожата и дрехите, се налага редовно преобличане и изкъпване на детето, веднага щом се върне от разходка, детската градина или училище.
4. Ако мъникът проявява алергична реакция към домашния прах, няма спасение, защото той е навсякъде.
Истината е, че праховите микроорганизми живеят при определени условия. А това ще рече, че ние можем да контролирате тяхното размножаване. Достатъчно е да знаем, че праховите микроскопични кърлежи обитават влажна среда. Оттук нататък знаем какво да правим:
•Ежедневно да почистваме меката мебел и килимите, където незабележимите гадинки обичат да виреят.
•Да се снабдим с мощна прахосмукачка с високоефективен въздушен филтър.
• При малчугани с изявена алергия към праховите кърлежи се налага ежедневна смяна на спалното бельо.
•През студените сезони да завиваме мъника със синтетични одеяла вместо вълнени, в които се плодят кърлежите.
•Да избираме детски матрак и възглавници, изградени само от естествена антиалергична материя.
•Когато почистваме повърхностите у дома, да използваме влажна кърпа.
•Да купуваме на малчуганите меки играчки с антиалергична материя и такива, които лесно могат да се перат.
•Да не пренебрегваме съветите на личния педиатър и на детския алерголог!
В края на краищата алергиите при малчуганите са проблем, към който всеки родител трябва да подхожда изключително сериозно, да бъде предпазлив и достатъчно информиран относно тяхната специфика. За съжаление няма панацея на това състояние и трябва винаги да бъдем внимателни по отношение рисковите фактори и алергените доколкото те представляват опасност за детето според неговата индивидуална склонност да я развие.