„Нямам минута почивка! В момента, в който настане тишина, съм уплашена до безумие, защото някаква пакост е свършена от тези малките – Тео и Лео, които са на две години и половина! Докато ги чувам, съм щастлива!”, с усмивка казва Юлияна Пискова, която е майка и на две големи деца, не само на близнаците Тео и Лео. 17 години тя и Юлий Русев са двойка в живота. Първата им среща е във фитнес залата. Тя е фризьор, но хобито й е бодифитнес, което й носи признание и медали. Тогава той учи стоматология, днес е практикуващ зъболекар, а културизмът е страст, от която все още не се е отказал. Постигнал е много успехи в спорта и има колекция от отличия. Преди 8 години именно спортните им постижения ме срещнаха с Юлияна и Юлий. Сега поводът е любовта им, от която са плод и близнаците.
Когато среща Юлий, Юлияна, която е по-голяма от него, вече е майка на две деца - Диляна и Кристиян. Днес каката и баткото на близнаците Лео и Тео, са големи хора, поели по пътя си. Тях Юлий винаги е наричал „нашите деца”, а те него - „баща ни”. Юлияна говори спокойно и искрено пред Ladyzone.bg за големите и малките си деца, за майчинството на 20 и... и на 45 години, за любовта и щастието да откриеш сродната си душа, с която искаш да останеш завинаги, за спорта и важно ли е да си хубава жена, за да си и успешна. И да уточня, че Юлияна се е върнала към работата си, а Лео и Тео ходят на детска ясла.
Юле, кога с Юлий осъзнахте, че искате да живеете заедно и да имате още деца?
Още при запознаването ни на Юлий му беше много интересно да види и децата ми. Дълго време отлагах този момент, защото едва се познавахме и си викам: „Това не е галерията на „Шипка” 6” (разказва тя с неподправеното си чувство за хумор, б.а.)! Мина известно време преди да се запознае с тях, но любовта им беше от пръв поглед. Поканих го на гости вкъщи и веднага взаимно се харесаха. Диляна тогава беше на 10-11 г., а сега ще стане на 28, Кристиян беше на 6-7 г., а вече е 24-годишен мъж. Колкото и странно да звучи за някои хора, с Юли се усетихме един друг на енергийно ниво. Още тогава той си е казал, че ще живее до края на живота си с нас, което повтаряше навсякъде. Заради възрастовата ни разлика – с 6 години съм по-голяма от него, се опитвах да не влагам сериозност във връзката ни. Приемах го като млад мъж, който не е бил семеен и не знае отговорността да се грижиш и за други хора. Не съм се и опитвала да го ангажирам... Но бързо, месеци след като се запознахме, той пожела да живеем заедно. Дойде вкъщи и станахме „дядовата ръкавичка” (смее се, б.а.). За наши деца може би едва преди 8 години започнахме да мислим. Преди това винаги съм казвала, че съм съгласна да опитаме, когато реши, тъй като мъжете по-трудно стигат до момента да бъдат родители. Когато бяхме наясно, че искаме това да се случи, започнахме с опитите, ходихме и по лекари, правихме и инвитро процедури в една клиника, където многото средства, които оставихме не беше нищо в сравнение със загубата на време, което беше безценно за нас. Преместихме се в друга клиника, където лекарят ме погледна, както се казва, с двете си очи и ме изслуша и с двете си уши, и предприе каквото е необходимо. Нещата се случиха и на 24 април 2018 г. на бял свят се появиха Лео и Тео! Трябваше да се родят в края на юни, но избързаха, защото толкова много ни обичат, че са искали да ни видят (шегува се, б.а.). Преди това полежах 20-тина дни в болница... Не беше лесна тази моя бременност, но пък ме направи много щастлива. Бях на 45 години тогава, но имаше жени над 50-те, които бяха бременни за първи път, след куп неуспешни опити това да се случи.
Какво беше усещането отново да родиш, и то близнаци? Бяхте ли мислили как ще се казват?
Като разбрахме, че децата ще са две – радостта беше голяма! Аз знаех, че ще са момчета, имах вътрешно усещане. Когата ходихме на прегледи, единият все не искаше да се покаже и лекарката каза, че това е мома. Питаше ме дали съм измислила имена, а аз й отговарях, че ще са кратки: ако са момче и момиче – Лео и Зара, а ако са две момчета – Лео и Тео. На последния преглед се показа и другият, видяхме, че и той е мъж и всичко беше ясно с имената. А, когато се родиха, усещах огромно вълнение... На младини деца се гледат по-лесно – като на автопилот си, животът си върви. В по-осъзнати години леко се втелясвам за някои неща, особено като се разболеят, защото единият е с астма. Но аз съм спартанска майка, не съм от глезещите. До ден днешен Криси и Диляна не знаят какво е да свършат нещо, защото съм обещала, че ще им купя нещо. Те трябва да го направят, защото аз го искам, аз съм важният фактор, аз ги гледам и трябва да се съобразят с мен. Сега съм по-внимателна в отглеждането на Лео и Тео, защото съм и по-улегнала. Големите понякога съм ги оставяла сами да се справят с конкретната ситуация и имам терзания за това сега.
А реакцията на Юлий каква беше, като стана родител?
Като се разбра, че съм бременна, Юли се разплака от радост. Той изключително много ми помага. А и няма кой друг. Бях много млада, когато починаха родителите ми. Баща му също почина, а майка му е много далече – живее в Щатите, брат му също е там. Ние, двамата, сами се справяме.
Диляна и Кристиян не ви ли помагат?
Помагат... Но сина ми замина за Великобритания миналата година, където работи и живее. Сега е тук за малко и помага, но е категоричен, че иска да се върне в Англия, колкото и да му е мъчно за нас. Диляна също помага, дори казва, като я питат дали няма да ражда: „Не, мама вече ми е родила братчета!”. Хвали се с близнаците, води ги с нея, а като ги вози с колата, им пуска детска музика и те пеят, и танцуват. И двамата умират от кеф, като я видят, че идва – много са смешни! Всичко е много хубаво – аз съм един щастлив човек и съм богата с толкова положителни емоции!
Големите ти деца се отнасят с уважение към теб, поне такива са беглите ми впечатления.
Да, така е! Не само твоите впечатления са такива, но всички, които ни познават, казват, че Кристиян и Диляна се отнасят с респект към мен. Първо им бях приятелка, а след това родител, за да ми споделят и да имаме по-близка връзка. Затова съм прибегнала към този метод на възпитание и смятам, че е успешен. И до ден днешен, който ни познава, казва, че уважението се чете в очите им. Искала съм да са близко до мен, за да се чувствам спокойна и да знам във всеки един момент какво вършат, и да имаме обратна връзка. Разминавала съм се с произшествия, защото са ми споделяли, давала съм съвети, които са приемали и така нещата са се развивали в правилна посока. Надявам се и те един ден, като имат семейства, да постъпят по същия начин.
Юлий успя ли да бъде техен баща в годините?
Успя! Обичат го от първия ден, в който са го видяли, както казах. Не го наричат „татко”, а се обръщат към него по име, но когато някой ги попита нещо за него, казват „баща ни”. Личи си, че го уважават, а и понякога думата „татко” може да е пресилена.
Смяташ ли, че спортът, с който си се занимавала, както и Юлий все още, а доколкото знам и сина ти, е обединително звено за добрите отношения в голямото ви и нестандартно семейство?
Разбира се! Спортът е общият ни интерес и много говорим по темата, не че няма други теми, по които също разговаряме. Много се радвам, че Кристиян още като момче избра този път на Юли - спорта, което беше за добро и го предпази от лоши неща. Признавам, че когато се състезавах, съм лишавала децата си от внимание. Не изпитвам угризения, опитвала съм да компенсирам, но все още имам вътрешни терзания, че не съм им давала цялото си внимание.
Вече не се състезавам и е различно с Тео и Лео. Юли още не се е отказал от спорта и всеки път казва, че това е последно и повече няма да участва на състезания. Не знам тази „краста” дали ще го напусне (смее се, б.а.). Аз, когато казах „край”, беше край! Юли продължава да печели все повече титли и медали – щастлива съм с победите му, още повече, че той се състезава със сърце и душа. А и много се грижи за нас, не сме лишени от нищо. Големите деца отдавна не живеят с нас, сега сме само четиримата – аз, Юли, Тео и Лео, е и с кучетата, които са порода хъски, и котките (усмихва се, б. а.).
Как се трансформираха отношенията ви с Юлий във времето, защото говориш така, сякаш никога не сте имали конфликти?
Е-е-е..., разбира се, че сме имали! „Където има комин има и пушек”, както са казали. Но споровете ни не са били толкова големи и значителни, че да се е стигало до нещо неразрешимо или до раздяла. Правили сме компромиси, но много се обичаме... Хора, които ни познават, казват, че „сме непробиваема броня от любов”. Истината е, че ние просто сме се намерили и докато сме живи и любовта ни ще е жива.
Значи формулата за успешен съюз между двама души е да намериш сродната си душа, а не да живееш в безкраен компромис? Разбира се, трябва и да си смел, за да прекратиш предишна връзка.
Да – думите ти са точно в десятката! Аз лично не съм прекратила предишната си връзка. Но когато някой тръгне на някъде, го пускаш – то влак с въже спира ли се? Всяко зло, викат хората – за добро. Ето, дойде си моят човек, с който ще изкарам живота си докрай, докогато ми е писано. С Юлий имаме много повече години заедно, отколкото съм имала семеен живот с първия си съпруг. Юли беше до Диляна и Кристиян в годините, в които те най-много имаха необходимост от мъжка подкрепа. Аз мога да бъда и майка, и баща, но не мога да отговоря на мъжките потребности на Кристиян. Юлий дойде точно навреме в живота ни. Моята майка си отиде месеци преди това и много приятели ми казваха, че именно тя ми го е пратила (разстройва се, б.а.)... А и всички близки приятели много харесаха Юли. Той е спокоен и уравновесен човек, възпитан, интелигентен.
Винаги си била хубава жена – това помогнало ли ти е и важно ли е?
Никога не съм се определяла по този начин... А има и поговорка, че „хубост къща не храни”. Важно е да си благороден. Да, понякога външната красота помага, но ако имаш очи само за нея, нямаш възпитание и ценностна система, не си за мен. Много съм работила, за да мога да оставя един успешен бизнес след себе си, който сега Диляна развива с пълна сила. Ето това е! Заради COVID ситуацията в момента тя не може да пътува и да ходи на състезания и семинари по света. Но правеше това поне три пъти в годината. В Италия е печелила призови места. Изключително се гордея с нея, защото е удвоила моя капацитет на работа във фризьорския салон. Много съм щастлива! Кристиян също е избрал своя път и съм радостна, че децата ми са се развили и знаят какво искат. Горда съм и със състезателните титли, които имам по бодифитнес. Сама с двете си ръце съм финансирала и успяла да се докажа и в спорта. И двамата с Юли каквото сме извадили с ръцете си, сме вложили в себе си и семейството си и така вървим напред. Е, имала съм предложения, които са били само заради външния вид, но не съм приела. И доказателството е, че сега имам този прекрасен човек до себе си – Юли (усмихва се, б.а.).
