Група родители стоим около детската площадка. Наслаждаваме се на последните слънчеви есенни дни, а децата на възможността да поиграят след училище още малко по светло. И както почти всяка вечер се случва, изведнъж се чуват реплики, произнесени на висок глас, две момчета започват да се гонят, някой някого бута, друг пада, рев... Добре позната история, нали? Поредното чело, ударено от люлката, едно плачещо дете и една изплашена майка.
Често се случва шумотевицата да е по-голяма от реалните причини за нея и тогава всичко отшумява бързо. Но понякога раната наистина е сериозна и дори и най-палавите момчета в квартала плачат дълго и се оставят мама да ги гушне пред приятелите им.
Поредната игра, приключила с рана на челото, ме накара да обсъдя с другите майки как се грижат за раните така, че да не останат белези. Като не броим белезите от акнето, аз получих своя по-сериозен чак на 35 г. Спомням си, че гледах дългата груба линия на корема си, докато бях под душа и плачех. Белегът беше грозен и макар да се позаличи с времето дори и сега, отида ли на преглед, първо ме питат от какво ми е този белег. Като майка не искам детето ми да има същите притеснения, затова съм проучила различни варианти с какво мога да третирам една рана така, че от нея да не остане белег или да е максимално добре обгрижен, за да се заличи.
Детската кожа е много чувствителна. Дори при едно леко одраскване от котка е възможно да остане белег. Като добавим цялостното по-динамично ежедневие на малчуганите, предспоставките това да се случи не са малко. Същевременно кожата на децата се регенерира доста бързо. Щом паднат коричките, веднага може да се използва подходящ продукт срещу белези.
През първите 12-18 месеца белегът все още е във фаза на узряване.
Събран в едно опитът на всички майки от детската площадка за справяне с рани и белези се свде до следните съвети:
- При леки ожулвания и порязвания раната се почиства много добре.
Добрата хигиена намалява шансовете от инфекция. След като раната бъде почистена, можете да се сложи антибактериален крем. Има спрейове (наричани още течни лепенки), с които може да се напръска раната, така че върху нея се появява защитен слой, макар да е открита. Ако има нужда, се слага превръзка за няколко дни.
- Добре е кожата да се хидратира.
Това предотвратява образуването на струпеи. За целта се използва гел на основата на силикон (например Kelo-Cote). Той не позволява на кожата да изсъхва. Това я прави по-еластична и дори намалява болката при зарастването. От природните мазила може да се използва домашен крем от мас и невен, а от хомеопатичните - гел с арника.
- Раната трябва да се пази от слънце.
Често казваме "Остави раната да диша", но всъщност е добре тя да се пази от излагане на ултравиолетовите лъчи, защото те влияят върху процеса на заздравяване. Възможно е да предизвикат повишена пигментация на кожата около нараненото място и там да се появи петно.
- Белезите не бива да се чешат.
Лесно е това да се обясни на децата, но трудно те да не пипат мястото, ако ги сърби. Ако видите, че детето насочва пръстите си на там, просто сеопитайте да го разсеете с нещо - приказки, игри, книжка и т.н.
- Дори да остане белег, обяснете на детето, че това го прави специално.
За децата на всяка възраст е важно да бъдат навън и активни с приятелите си. И ако белегът им пречи да се радват на живота, трябва да се отнесете сериозно към проблема. Децата понякога са доста сурови помежду си и може да си разменят обиди и остри думи по повод видимо нараняване или белег. Важно е да насърчавате детето да се държи както обичайно в средата и ежедневието си. А ако проблемът е по-дълбок, да се потърси детски психотерапевт.
