Както много други хубави истории, и тази започва с малко любопитство и много нужда от промяна. Тя се казва Роузи, от Белгия е, но от всички възможности в цял свят избира да живее в българското село Остров, край Дунав. Защо България - въпрос, който често й задават. А това само я кара да се усмихва.
Защо една белгийка избира България пред целия свят?
Отговорът е едновременно прост и многопластов. Роузи не е планирала да се озове за постоянно тук. Пък и животът показва, че колкото по-прецизно планираш нещо, толкова повече възможности има плановете да се променят. България я омагьосва със смесицата си от очарование и неподправена автентичност. Харесва й фактът, че страната ни все още не е променена изцяло в угода на туристите, а има запазен дух.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
"Това, което трябваше да бъде само кратък престой за мен, се увеличаваше все повече и повече. Културата, ритъмът на живот, хората - всичко това ме привлича. Що се отнася конкретно до Остров, ами това беше любов от пръв поглед! Той не е бляскав, всъщност е тих, почти забравен от времето, сгушен точно тук, на брега на Дунав. Но точно това е привлекателното! Тук има нещо, което трудно може да се намери в този модерен свят. Реката се движи бавно, като темпото на живота. Все още можеш да чуеш птиците сутрин и да видиш звездите нощем - неща, които в днешно време се усещат като лукс. Не винаги е важно да избереш най-известното или най-бляскавото място, важно е да намериш място, което чувстваш като у дома си."
На нея малкото селце край Дунав някак си й пасва и там се чувствам така, сякаш е намерила последната си спирка на този свят.
Как Роузи превръща отпадъците в съкровища
Роузи има красива къща в село Остров и градина, на която много хора биха завидели. Почти всичко в къщата й има история - шкафове, изработени от спасени прозорци, рафтове за книги от дограма, а рафтовете в кухнята й всъщност са от стари закачалки за дрехи. Не са перфектни! Нищо не съвпада с другото, но всичко е точно така, както тя самата обича. Според Роузи в несъвършенството има някаква честност, която кара мястото да се се усеща живо.
"Има нещо невероятно човешко в това да вземеш нещо забравено или изхвърлено и да го направиш отново полезно. Това не е просто рециклиране, то е разказване. Всяка драскотина, всеки възел в дървото е част от очарованието му. Гордост е да знаеш, че си построил или възстановил нещо със собствените си ръце, дори и да се клати леко, когато отидеш да седнеш върху него."
Роузи би посъветвала всеки да уващава вещите и да проверява двойно дали пък нещо от това, което изхвърля, не може да се използва отново.
- Дървените стърготини тя използва в компоста си.
- С яйчените черупки, стрити на прах, прави тор за растенията.
- Изсушените и смлени костилки от авокадо се превръщат в невероятен чай.
Красиви изгреви и палачинки
В къщата и в градината й туристи и гости на селото могат да намерят не само гостоприемен подслон, но и гледка с най-красивия изгрев. За закуска им приготвя палачинки или тост с авокадо, пресен кориандър и домашна паста от люти чушлета.
Защото домът може да е навсякъде. Но той е най-вече там, където душата се чувства спокойна. Та дори мебелите да не са перфектни, а чушките да са люти! Или пък точно заради това!
Повече за креативните идеи, с които Роузи променя къщата на село - вижте във видеото.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
