В специалния проект на Ladyzone.bg и предаването "Тази неделя" - "Пазителките", продължаваме да разказваме по една история за вдъхновяваща жена. Днес ви срещаме с Варвара Вълчанова, която реставрира стари родопски къщи. От професията на мазач днес тя проектира къщи за хора по цял свят. Пред европейския лукс, избира атмосферата на село. Затова днес ви водим в родопския й дом.
Видеовизитка:
Махала Раховица е част от родопското село Косово. Покривите на къщите в Косово са истински родопски покриви - от каменни тикли, и това му дава облик, който много други села са загубили. Около селото има много диви животни - сърни, диви прасета, косове, а гората дава своито плодове и на хората - гъби, череши, ябълки, билки.
„Тук попаднах преди 20 години точно. Казвам се Варвара Вълчанова и съм архитект по образование. Завърших образованието си в Гренобъл, Франция. Там специализирах две години архитектура в Института по земно строителство. Това, което правя тук от години, е да реставрирам къщи с местни материали – камък, дърво и глина”.
Техниката за работа с естествени и природосъобразни материали е стара почти колкото света. Варвара разказва, че в Западна Европа днес така са направени най-скъпите и луксозни домове. Отнема й близо две години, за да реставрира родопските къщи в село Косово, като запазва автентичността на архитектурата им. Според нея има завръщане към този тип строителство не само от страна на българина - апетит има и от модерния европеец.
„Сега ще направим смес за фугиране. Ще забъркам земята с вода, ще добавим малко вар и ще направим една фугичка. Този материал може да се използва за изолация със слама - аз съм си направила така и пода, и тавана. Сламата изолира, защото в нея има въздух. Въздухът е изолаторът. Техниките са стари колкото човечеството. Археолозите се натъкват непрекъснато на такива стари градове, които са направени от материала земя.”
Варвара е сред малкото жени в България, които са специалисти в строителството. Първата й работа е като мазач.
„От дете исках да бъда архитект, може би защото съм от такова семейство. От първата си до последната си година учих във Франция, в Гренобъл. Училището, в което бях имаше Институт по земно строителство. Междувременно бях на стаж в Чили. Беше много интересен момент в моя живот. За 6 месеца бях в Патагония, Чили, където се строеше от дърво.”
„Докато учех, трябваше да работя. И така започнах работа с други двама студенти като мазач. Ние измазвахме с глина, със земя, стари френски къщи, които бяха изцяло със земя, и ги реставрирахме с цветни мазилки. Така се докоснах за първи път до земята и се влюбих – тя имаше специфична миризма, това бяха едни невероятни пастелни цветове и оттогава досега не съм престанала да съм влюбена в този материал.”
„Винаги съм си мечтала за България. През всичките години имах нужда от едно закотвяне тук, мечтаех за къща в България. И всичко това го намерих тук. (...) Родопската къща - нейният първи етаж, е изцяло каменен, защото зимно време пада сняг и имаме нужда от едни много добри основи. Първият етаж е винаги каменен, вторият етаж е вече гредоред - дървена конструкция с пълнеж от глина и слама.”
„Това е моят родопски дом. Тук израснаха трите ми деца и те се чувстват родопчанчета. (...) Подът под нас е пълнеж със земя и слама, таванът също. Стените са от земя също, изолирани са с тръстика и това ни дава един много приятен вътрешен климат, микрокомфорт. Земята регулира влажността на въздуха – той е почти винаги 50% и по този начин дишането е най-благоприятно.”
Тези къщи са устойчиви поне 300 години, твърди Варвара и обяснява:„Земята не е устойчива на вода, но когато е на добри основи и има добър покрив издържа изключително много дълго време. За земната къща трябва да има добри ботуши и добра шапка. Мечтая си да остана и да живея в Родопите и от тук да проектирам други къщи за хората – това вече се случва. Вече има хора, които желаят да си построят къщи по този начин.”
Обиколила целия свят, Варвара се чувства най-пълна тук, в сърцето на Родопите. Мечтае да създаде Център за майстори в България. Всяко лято води студенти от България и Европа в село Косово, за да предаде уменията и любовта си. А една поговорка я води винаги напред: "Когато изгубиш пътя си - спри, погледни назад и виж откъде идваш".
Виж историите до момента:
-
Лица 7 мин.Пазителките: Десислава Владовска, грънчарка. Да натиснеш там, където да излъжеш глината (ВИДЕО) -
Лица 5 мин.Пазителките: Станислава, за която месенето на хляб е спокойствие и пълнота (ВИДЕО) -
Лица 7 мин.Пазителките: Десислава Жекова, нестинарка. Огънят има силата да лекува – и тялото, и душата -
Лица 4 мин.Пазителките: Блажка Димитрова, за която грижата за човека е философия и начин на живот
-
Лица 7 мин.Пазителките: Десислава Владовска, грънчарка. Да натиснеш там, където да излъжеш глината (ВИДЕО) -
Лица 5 мин.Пазителките: Станислава, за която месенето на хляб е спокойствие и пълнота (ВИДЕО) -
Лица 7 мин.Пазителките: Десислава Жекова, нестинарка. Огънят има силата да лекува – и тялото, и душата -
Лица 4 мин.Пазителките: Блажка Димитрова, за която грижата за човека е философия и начин на живот
