През ноември ladyzone.bg празнува 9 години. Избрахме да се посветим на традициите, на тяхното преплитане в съвременния свят. На съхранението на душите. Българските. Космическите. Поканихме 9 жени, в които открихме този космос и ще го споделим с вас в специалния ни проект заедно с предаването "Тази неделя". От ТВ екрана и от страниците на сайта ще ви запознаваме с историята на всяка една от тези девет жени, обединени от проекта ни "Пазителките". Днес ви срещаме със Станислава Кунева.
Видеовизитка
Хлябът носи уханието на пъстрите български поля и топлия спомен за бащиното огнище, а в коричката му е вплетена съдбaтa на много трудолюбиви ръце. В миналото на много места в България е наричан – "душа" или "душица", защото се вярва, че има такава.
„Хлябът е свързващият елемент между всички нас, когато седнем на една маса. Ароматът, вкусът, топлината на кухнята. Изпитах желание да знам как се приготвя хлябът по стария традиционен начин с квас и с дълга ферментация. Моята дъщеря, когато започнах да правя този хляб, каза: Мамо, твоят хляб кара сърцето ми да пее“, разказва Станислава Кунева, собственик на пекарна в София.
След раждането на първото си дете, Станислава трябва да намери нова работа. В този момент от мил детски спомен хлябът става нейното бъдеще.
„Излизах от голяма корпорация със сигурен доход, с добро заплащане, със среда, утвърдено име, умения и трябваше да си проправя път в нещо тотално различно. В един момент бях останала без никаква сигурност и без да имам яснота какво ще става оттук нататък. Сигурността е нещо много измамно, днес го има, утре може да го няма и трябва да се научим да се справяме с предизвикателствата и с живота такъв, какъвто е и да отидем отвъд границите на собствения си ум".
Една мечта започва да има реални очертания, но предизвикателствата са много.
„В началото работехме между 12 и 14 часа шест дни в седмица, на седмия - може би 5-6 часа. (...) Предизвикателствата са постоянни, но мисля, че нещото, което ни отнема най-много време, е това да намерим хора, с които да го правим. Хора, които са на тази честота, хора, на които им харесва и имат желание и търпение да го правят с нас“.
Така една от най-близките й приятелки - Стефка, става и неин партньор. От стара традиция приготвянето на хляб се превръща в модерен бизнес. Според двете приятелки хлябът им е пример за смелостта, която трябва да има всяка жена и е доказателство, че и жените могат да бъдат успешни в бизнеса.
„Ние, хората, сме много нетърпеливи в това да видим резултата от действията си веднага, без да си даваме сметка, че всяко едно качествено нещо се случва през натрупване. Нищо не става от днес за утре. Нищо смислено и стойностно. Аз съм била много неща преди това. Аз съм бивш професионален състезател по тенис, после съм завършила компютърни системи, занимавала съм се с маркетинг и пиар и вследствие на това, аз съм това, което съм в момента, и мога да правя нещата, които правя".
За да изучи най-старата рецепта за приготвяне на хляб в света, Станислава заминава за Швеция, където й преподава майстор хлебар от Германия.
„Това е всъщност най-естественият първи начин, по който се получава хляб – да оставим водата с брашното да ферментира и да бъде после изпечено тестото. Просто трябва да му дадеш необходимото време, за да ферментира. Това е, за да узрее тестото и да намериш момента, в който е готово, за да бъде изпечено“.
Месенето на хляб за нея е умиротворение, спокойствие и пълнота.
Днес рецептите, които е усвоила Станислава, преплитат старото и новото, като освен традиционно изпечен хляб с квас, тя приготвя и хляб с маслини, орехи, смокини и лешници. Сред нестандартните й решения са още хляб със сушени сливи и кардамон и хляб с апетитно розово цвекло.
Шоколадови бисквити с два вида брашно от Станислава вижте във видеото:
„Мисля, че хлябът и желанието да бъде приготвян по стария традиционен начин се върна в хората, защото в света, в който живеем, храната се превърна в индустрия. Хората осъзнаха, че трябва да се върнем назад в корените, за да намерим истината“.
Станислава иска хлябът, който приготвя, да бъде послание за простотата и радостта, с които да приемаме всеки наш ден.
Към първата история от Пазителките >>
