През ноември ladyzone.bg празнува 9 години. Избрахме да се посветим на традициите, на тяхното преплитане в съвременния свят. На съхранението на душите. Българските. Космическите. Поканихме 9 жени, в които открихме този космос и ще го споделим с вас в специалния ни проект заедно с предаването "Тази неделя". През следващите 9 седмици в неделя от ТВ екрана и от страниците на сайта ще ви запознаваме с историята на една от тези девет жени. Днес ви срещаме с Десислава Владовска, която е първата, станала част от проекта ни "Пазителките".
Видеовизитка
Десислава Владовска е майстор грънчар. Слабост са й големите делви. Изпод сръчните й ръце излизат безброй керамични съдове, които освен че имат практическа стойност в бита, са истински произведения на изкуството и й носят редица престижни награди. Днес тя е на 40 години с четири деца и се чувства по-щастлива и пълноценна от всякога. Това е нейната история.
Като дете Десислава се влюбва в аромата на храната, която родителите й приготвяли в глинени съдове. Никой от семейството й обаче нямал дарбата да ги изработва. На 10-годишна възраст тя приема съдбата да бъде пазителка на едно от най-древните изкуства в света – грънчарството. В Троян получава първите уроци, изработва първите си съдове и припечелва първите пари.
Вече 24-годишна Десислава тръгва да си търси къща на село. Сама и без страх. Намира днешния си дом във великотърновското село Раданово. Сред стотиците съдове тук, Деси се запознава и със съпруга си Тихомир, който е градинар. Дошъл да си купи градински съдове. Деси го избрала по захабените ръце - знак за това, че е трудолюбив и ще се грижи за семейството и градината.
Разхождайки се в двора на семейството днес, човек има усещането, че се движи с машина на времето. А всеки цвят, всеки елемент по красиво изваяните съдове разказва истории от миналото на българския народ.
„Глината е вълшебна. В глината се намира материала магнетит - това е умният минерал, който привлича и отблъсква и я пречиства и едновременно с това той зарежда и пречиства храната. Когато хората се чудят, абе защо в керамиката храната става по-вкусна отколкото във всеки друг съд – ами има защо и това е причината“, обяснява Деси.
„Грънчарят така трябва да излъже глината – не е толкова до натискането, не е това работата. Работата е да натиснеш там, където да излъжеш глината, за да може да тръгне и ти да казваш тя каква ще става“.
„Не случайно в библията пише, че Бог е направил човека от пръст и му е вдъхнал живот – керамиката е точно това - правим пръст, печем и цялото това изящество всъщност е животът“.
След като се оформи глината, Деси я оставя да изсъхне, а по-късно я изпича на около 900 градуса. Когато изстине, тя изрисува съдовете, като използва специални бои, които се добиват от скъпоценни или полускъпоценни камъни. „Нанасям първо черното малко да затъмня и с червената ми боя правя червена спирала. Спиралата ми е по посока, обратна на часовника, така, както се движи Вселената“.
Под скърцащите звуци на грънчарското колело се раждат и децата й, на които тя предава древния занаят. В градината, до нейните съдове, вече се редят и тези на дъщерите й.
„Грънчарството е моя живот – не си го представям без него“, казва Деси и допълва: „Аз съм на точното място, на което трябва да бъда. Не мога да бъда нещо, различно от това. Това е трябвало да съм и това съм. Няма за какво да съжалявам. Даже съм голяма късметлийка, защото много хора нямат тази възможност – хем да упражняват професията си свободно, на мен не ми се налага да ходя на работа, правя това, което ми харесва, когато искам го правя.“
Загърбила удобствата на светския живот, Десислава се е отдала на това не само да пази древното грънчарско изкуство, но и да бъде пазител на семейните ценности. „Керамиката ми дава възможност да изхранвам семейството си, има време и за децата си. Благодарение на керамиката без проблем се справям, успявам да се грижа за 4 деца.“
„Аз съм на 40 години и повечето майки не раждат, а аз на 40 години реших да си имам 4-то дете, буквално като подарък за мен, защото моят живот вече е подреден – имам си къща, имам си работа и нямам този стрес да бързам да работя. Ето сега се виждам точно като майка – когато имат нужда от мен, просто оставям работата и си гледам детето.“
„За мен най-важно е да им давам добър приемр – как да се справят с живота. Това е. Показвам как да си отгледат храна, как могат да си изкарат пари, какъв занят да имат. Показвам живота какъвто е...“.
Деси разкрива и малко от кулинарните тайни на грънчарите
Хлябът се изпича по-добре, ако капакът на съда е без дупка
"Съд за хляб с квас от бяло брашно – това е нещо, което само аз правя. Тава, в която се слага вече втасалото хлебче, похлупва се и се слага във фурната да се пече. Съдът е специален, защото, когато хлябът се изпича, няма дупка капака, да може да се запазва влагата и да остане хляба мек".
Приготвяне на туршия чрез безкислородна ферментация
"Другото, което правя сега, е този съд, който е за туршия. В Азия е по-известен, кимчи му казват. Това е за специална безкислородна ферментация. Този ръб се пълни с вода, слага се капака и когато вече започва този силен фермент, за да няма кислород, от капачето става леко от водата, просто излиза кислорода, излиза въздуха".
Съдове без глазура за по-гъсто мляко
"Това е за кисело мляко. Няма глазура – изпечено е втори път, за да може когато се закваси млякото, да остане по-гъсто. Глината е по-пориозна и изпива част от водата и млякото става по-гъсто. Едновременно с това запазва за по-дълго време температурата, топлината и то затова става и по-гъсто".
Глинените съдове пречистват организма
"Това е чаша за вода, която няма глазура, отново да може водата да се обогатява с минерали и микроелементи – това е различното, което правя. Едно време всичките съдове са били такива. Вече впоследствие, за да се измиват по-лесно са сложили глазура, но истината е, че съприкосновението на водата и на храната в керамиката – това обогатява и нас – това е свързано с нас".
Благодарим, че сподели и с нас, Деси!
