През ноември ladyzone.bg празнува 9 години. Избрахме да се посветим на традициите, на тяхното преплитане в съвременния свят. На съхранението на душите. Българските. Космическите. Поканихме 9 жени, в които открихме този космос и ще го споделим с вас в специалния ни проект заедно с предаването "Тази неделя". От ТВ екрана и от страниците на сайта ще ви запознаваме с историята на всяка една от тези девет жени, обединени от проекта ни "Пазителките". Днес ви срещаме с Десислава Жекова.
Видеовизитка
Корените на древният ритуал нестинарство са свързани с траките. В началото на 20-те у нас практикуването му е най-разпространено в в няколко български и гръцки села в Източна Тракия. Различни са преданията разказващи за създаването му. От 2009 г. е част от списъка за нематериално световно културно наследство на ЮНЕСКО.
На 16 години Десислава Жекова се осмелява за първи път да допре нозете си до огъня.
"От първия път, когато влязох, не помня нищо. Помня жаравата, как тлее. Помня звездите, които бяха на небето, тъмнината, около теб, но друго нищо не помня…"
"С течение на времето не съм мислила да ставам нестинарка, не съм знаела, дори че ще ставам. От 2000-та година започнах постоянно да танцувам. Просто изпитвах вече нужда."
"Всеки човек си има трудни моменти и аз съм имала страшно трудни моменти. Нестинарството ми е било като упора, чувствала съм нестинарството и като мой приятел и като нещо невидимо, което ме държи."
Когато ходи по жаравата Десислава не усеща болка. Дори казва, че огънят има силата да лекува – и тялото, и душата.
"Нямам семейство, нямам родители, нямам съпруг, деца… Баща ми почина, когато бях на 13. Майка ми малко след това. Когато страдаш и когато обичаш някого, когото не можеш да върнеш, се чувстваш толкова разпаднал и разглобен, че единственото нещо, за което имаш сили, е да дишаш. Човек има свойството да се възстановява, душевно. Стига да го иска, естествено. Човек се научава да живее с това, което му се е случило, това е."
"Човек може да бъде самотен навсякъде сред хиляди хора. Най-лошото, което може да се случи на човек, е да се чувства сам, самотен със себе си."
"Много неща могат да се кажат за нестинарството, по простата причина, че нестинарството не е нито християнски, нито езически обичай вече. Възникнал е като езически и тракийски обичай. По този начин траките са възхвалявали своя върховен бог слънце, палили са огън и жаравата, пръскали са я във формата на кръг, като по този начин минавайки през кръглата, разтеглена жарава, молят своя Бог за здраве, за щастлива година, за късмет, за плодородие. Впоследствие този християнски обичай се превръща в християнски. Има много поверия".
Нестинарството е разпространено най-вече в Странджа и Северна Гърция, където е наричано „анастенария”. В превод думата означава „въздишане” и се свързва с поведението на нестинарите, когато изпаднат в транс. Сведения за съществуването на подобен ритуал има и в страни като Италия, Япония, Китай, Алжир и Мароко.
За официален празник на нестинарството у нас се считат 3 и 4 юни. Вечер жителите на село Българи образуват кръг около горящите жарави, водени от звуците на барабан и гайда те преминават през кръга, стъпвайки боси по жаравата. Сред тях са последните пазители на нестинарството.
"Вярвам, че нестинарството е жива енергия, която следва чистотата. Тя си избира хора, които всъщност биха предали, биха пречистили и други и място и биха били проводници за късмет за здраве, за щастие."
Когато нестинарката затанцува по жаравата се казва, че тя изпада в състояние на „прихващане”. За тях се вярва, че са „избраници” и в миналото са считани за духовни водачи и лечители.
"Нестинарството всъщност дава любов. Любов и разбиране към хората. Любов и разбиране към Бог, смирение към Бог. Всяко нещо ти се дава, защото има някаква причина и не е нито по-малко, нито повече от това, което ти можеш да издържиш."
Част от магията на ритуала се крие в това, че когато танцуващите докосват с нозе жаравата, кожата им не изгаря. За тайнството няма обяснение.
"Всичко в живота се преодолява, стига вътрешно да си настроен, да си готов да поискаш да се справиш с това нещо. Твоята енергия да вибрира на правилната честота, по точни начин, точното място."
Нестинарският танц се счита за молитва и днес се изпълнява за здраве, плодородие и сполука.
"Нестинарството е желание, вяра, любов. Вътрешният космос, който се усеща по време на танцуване, е необятен и красив, ако някой не изпитва това, по-добре да спре да танцува".
Нестинарството не е единственото призвание на Десислава. Като малка била много будно дете. Вълнувала се от всичко ново. Впечатлявала се от цветове и форми. Мечтаела да създава, да променя, да изследва. Желанието й било да бъде графичен дизайнер и да се потопи в света на новите технологии като създава сайтове. Завършва информатика и софтуерно инженерство, но съдбата й предлага много по-добър шанс да развие способностите си – става учител.
"Съвсем случайно станах учител, не съм си й представяла, че мога да бъда. Предложиха ми да започна в едно местно училище в Добрич и аз след дълго мислене приех да пробвам за една година. Във времето осъзнах, че децата са невероятна сила, зареждат те."
Така вече 5 години Десислава преподава информатика и информационни технологии в ОУ „Хан Аспарух” в Добрич.
"Започвам трудно всяка учебна година, защото винаги има една неизвестност - дали ще има трудни ситуации, дали ще можеш да покажеш и да учиш децата; дали ще можеш да ги вдъхновиш те да пожелаят да го научат нещо ново, защото на сила нищо не става.”
Всички деца я обичат, но тя влиза в класната стая винаги с малко страх – дали ще бъде достатъчно добра.
"Децата взимат пример от теб, дори когато си мислиш, че те не те чуват и не те гледат. Те чуват всичко и разбират всичко. Много е важно, възможно най-рано учителят да осъзнае това, защото това, което те виждат, ще бъде това, което те правят утре.”
"Учителската професия е наистина страшно трудна. Всеки ден е ново начало, ново предизвикателство. Децата са различни и се променят в годините все повече. Моето най-голямо предизвикателство са състезанията . Внимавам как ще ги подготвя да направят проект, да съумеят да го защитят пред напълно непознати хора; Как ще го преживеят, защото винаги има и победа, и загуба”.
Въпреки, че не е мечтала да стане преподавател, тя казва, че ако върне времето назад пак би избрала да бъде учител.
"Страхувам се да не стана типичния учител, който отива на работа, преподава си материала, свършват часовете и си тръгва без да влага абсолютно никаква емоция, и без да прави нищо допълнително.”
"Искам да оставя хубави спомени след мен. Искам да събуждам любов. Имам ученици, които вече са поели по своя път, но винаги когато се видим, повечето от тях ме посрещат с много щастие и много радост. Това ми дава сила”.
