Силвия научава първо него като дете, за да няма бариери в общуването с родителите й. Езикът на глухите е нейна идентичност. Тя познава перфектно и житова им, защото е дете CODA – чуващо дете в семейство на глухи родители.
Всъщност, познавате Силвия Маринова от малкия екран. Виждате я всяка вечер в ефира на bTV и благодарение на уменията й глухите хора в България научават новините на деня.
В последното за годината интервю за поредицата „Жените на България“ известният жестови преводач разказва как изглежда светът на тези хора и отправя послание те да бъдат по-видими за нас, защото също като нас имат своите радости, болки и вълнения.
Силвия не определя живота си като труден, защото е дете CODA, а по-скоро различен, тъй като пораства по-бързо за възрастта си.
„Съдбата ме е направила по-борбена и по-състрадателна към околните. Не мога да приема различието между хората, защото всеки от нас е уникален“, казва тя.
С огромна обич и признателност ни разказва за родителите си и детството, което е имала.
„Ако трябва да се родя отново, бих избрала да е в същото семейство. Баща ми вече не е между живите, а майка ми е ангел за мен. И двамата са ме научили да не се предавам“, споделя преводачката.
Именно баща й е този, който усеща, че тя има потенциал да помага на глухите хора.
„Той вярваше, че аз мога да бъда ушите и очите на глухите. Техният език е моят майчин, българският ми е втори“, казва Силвия.
Баща й, но като цяло животът предопределят и професионалния й път. Преводачката записва курс към Съюза на глухите, по образование е специален педагог, има също и магистратура по жестов език в образованието, а мечтата й е да помага на децата CODA.
„Така виждам ролята си в света“, казва Силвия.
Да си жестов преводач е преди всичко отговорност, най-вече към доверието, което развиват глухите хора.
„Ние присъстваме изцяло в техния живот, включително и във важните му моменти. Дори да ги предадем веднъж, няма обратен път към тях“, казва Силвия, която знае колко чисти, искрени и по своему невероятни души имат тези хора.
