Фотографката Фелия Барух решава да направи експеримент, за да провери какви са разликите преди и след социалната дистанция, маските и всичко, което ни се случва от пролетта на 2020-а досега. Казват, че портретът е отражение на времето, което минава. В своя фотографски проект "Черната кутия" Фелия Барух снима майки, бащи, сестри и приятели, за да види как се е отпечатала отмината година върху лицата им.
"Имаше един период, в който сякаш се усетих, че близките ни са много близки, а от непознатия сякаш малко страняхме. Беше малко притеснително в този период как ще се случи "Черната кутия" - дали ще съм малко по-отдръпната от хората. Мисля че беше точно обратното. Мисля че генерално има една наслада от това, че сме живи. Може би го усетих при всеки", каза Барух.
Още преди светът да се самокарантинира, фотографката прекарва сама два месеца на 1500 км от София. Целта на пътуването й е да превъзмогне трудна раздяла.
"Аз бях направила една репетиция на тази изолация с едно пътуване в Палермо. Преди две години отидох в един непознат град, за да съм сама. Изолацията през март 2020 г. далеч не беше толкова голяма и не ми беше толкова самотно, колкото тогава", каза Барух.
От това пътуване излиза фотоалбумът "Palermo.Box.Me". В него фотографката разкава за пътя към себе си и страстта й към бокса, която се разпалва по време на престоя й в италинския град. Преди няколко седмици отново излиза от зоната си на комфорт.
"Бях в едно COVID отделение и не се справих като фотограф, защото има моменти, в които човек просто трябва да седи и да наблюдава, а не на всяка цена да вдигне фотоапарат и да снима", каза Барух.
"Да влезеш в заразата и начина, по който те обличат; лекарите, които по толкова много часове не могат да пият вода - тръпки те побиват. Имам огромен респект към всички хора, които работят там", допълва тя.
"Не мислех много за снимките, мислех за хората", спомня си фотографката.
Вижте какво още сподели Фелия Барух във видеото най-горе!
