Ара Маликян - многоликия цигулар с ливански произход и арменски корени. Освен това той е първи цигулар на испанската кралица и e провъзгласен за цигулар №1 на Испания. Тази седмица той зарадва българските почитатели с дългоочакваните си концерти в София и Пловдив. Публиката се наслади на красивото изпълнение на цигуларя, придружено от пианoто на кубинския музикант Иван Мелон.
“Концертът е пътешествие през музиката на различни култури, държави, стилове и исторически периоди”, сподели цигуларят. „В програмата присъстват мои авторски композиции, както и различен прочит на известни модерни мелодии, написани от големи рок звезди.“
Със сигурност можем да усетим това етно влиянието от различните култури в музиката, която прави, заедно с темпераментните импровизации. Следователно мелодиите, които твори, нямат граници. Според него както в живота, така и в музиката различните култури могат да съжителстват без проблеми, в хармония.
„Аз обичам музиката. Не дискриминирам стиловете и нямам предпочитания към жанр. Дали ще е древна, класическа, модерна, джаз, аз просто харесвам музиката, защото тя ми въздейства и ме вдъхновява.“
"Пети Гараж" е последният албум, който музикантът издава през януари. Именно тези произведения той представи пред публиката в България. Историята зад името на албума "Малкия гараж" се крие всъщност в убежището, което музиката, звучаща из малките гаражи в родината му Ливан, му е дала по време на войната в държавата. Именно музиката отвлича мислите на музиканта по време на бомбардировките. На четиринайсет години, Ара бяга от Ливан и по-късно учи във Великобритания. И до днес, той все още следва този творчески път.
„По време на войната в Ливан, както и в момента, във времена на пандемия, се убедихме, че музиката е много значима за нас. Всички имаме нужда от изкуство, от култура.“
Ара разказва, че заради открояващия външен вид, често го смятат за рок изпълнител, ако не носи цигулката със себе си. Веднъж дори са го спирали на летище, защото са мислели, че в калъфа на цигулката всъщност се крие автомат. Всичко това, той посреща с типичната огромна усмивка. Но за него, както в музиката, така и в срещите с публиката, е важно да вдъхва свежо чувство на свобода.
