Тя е моден дизайнер, стилист и създател на собствен бранд, в който е заложила своя смел, дързък и безкомпромисен стил. Тя е уверена и трудно си поставя граници, когато твори, защото знае, че визията може да бъде ключ към успеха. 

Любопитна е, обича да се връща към историята на модата, да съчетава стилове от различните декади, да се заиграва с тях в работата си и да оставя дизайнерския си почерк – всяка дреха да има характер и да говори за този, който я носи. 

Антония е едновременно стилна, носи всякакви цветове по себе си и без да се замисли определя, че е жена в рокля, нищо че по време на интервюто е в черен панталон и черно-бял пуловер. 

Всъщност, първото, за което мисли, когато отваря гардероба, e коя е дрехата, в която се чувства себе си и която не й придава излишна суета. У нея няма такава. Туни умело комбинира всякакви дрехи и аксесоари и го прави, без да се води на всяка цена от тенденциите в модата или от средата си. 

„Аз съм почитател на това да бъдеш себе си, да бъдеш индивидуалист. Когато изграждаш лична визия, когато не се стремиш да приличаш на някой друг, има два варианта – или ще те харесат, или няма да те приемат, но си оставаш ти“, казва стилистиката.

Характерно за нея е, че почти не облича свои модели, а залага на дизайните на колегите си, но и това има своето логично обяснение. 

„Все едно да готвиш за някого и да очакваш на теб да ти е по-вкусно“, пояснява Туни. 

Колкото и нюанси, десени и стилове да виждаме по нея, има едно, без което няма да я видим – зеленият й пръстен или аксесоарът, който се е превърнал в нейна втора кожа след репортаж, който снима за предаването „Преди обед“.

„Бижуто стана част от мен“, споделя тя. 

Колкото до интереса към модата – Антония никога не е имала съмнение, че ще се посвети на дизайна и изкуството. Още като дете, което израства в Бейрут, тя е прекарвала свободното си време в рисуване. Родителите й виждат, че тя е отдадена на това желанието и започват да я подготвят за Националната гимназия по приложни изкуства, докато живеят в ливанската столица. 

Снимка: Евгений Милов

Годините между 6 и 12 ги прекарва в тази част на света, но след това семейството се прибира в България, за да може тя да запише „Текстил“ в гимназията и да следва мечтата си. 

След училище Антония завършва и Националната художествена академия у нас, тъй като няма финансова възможност да учи навън. 

„А може би ми липсваше дозата увереност, за да се реша на тази крачка. Сега го отчитам като грешка, но вярвам, че колкото и талант да имаш, е нужен и малко късмет, за да го забележат“, казва Туни. 

Цялото интервю с Антония Йорданова можете да гледате в поредицата „Жените на България“.

Продължи да четеш