Те са Явор и Ани и макар че се обичаха, никога няма да станат семейство, както бяха планирали Защото и двамата вече са на небето, след като автомобил ги помете на столичния булевард "Сливница".
"КЛЮЧЪТ Е ЛЮБОВТА!"
Това са едни от последните думи на Явор към снимка, която публикува. Ако това е така, се надяваме в любовта си, те да продължават да са заедно. Някъде, където автомобилите не летят, а отговорността и емпатията не са само пожелания.
Историята им трогна многожество хора. Мястото на катастрофата бе обсипано с цветя. Всяка вечер на мирен протест там се събират хора.
Към тези хора обаче не могат да се присъединят родителите на Ани. Сърцата им са прекалено счупени за това.
"Мили хора, благодарим Ви за подкрепата, благодарим, че показвате почит в памет на децата ни! Нямаме сили да слезнем при Вас, но ви благодарим от сърце и душа, и моля Ви не спирайте протеста, за да има промяна на закона за движение по пътищата и да няма други погубени животи!"
Знаете ли, че в никой език по света няма дума за родител, изгубил детето си. Има дума за жена, останала без съпруг - вдовица. Има дума за дете, останало без родители - сирак. Но няма дума за майка, загубила детето си. Защо? Защото е противоестествено, защото никой не иска да дава определение и да облича нещо в думи, което носи само и единствено мъка и безпътица.
За пътя ни е думата. За това, че такъв трябва да се търси и в най-трудната ситуация. Такъв се опитва да намери Елисавета Атанасова, майка на две деца, която изказва и искрените си съболезнования за загубата на родителите. Веднага след катастрофата тя прави петиция, с искане по булеварда да бъдат поставени камери за наблюдение на скоростта. Сред исканията на живущите там са и ограничителна мантинела и т.нар.легнали полицаи.
БЯХ ИЗПЪЛНЕНА С ГНЯВ!
"Реших го спонтанно. Чувствах се безсилна, но осъзнавах, че не бива да оставяме безучастни! Тогава все още дори не знаех, че едната жертва е момиче от съседния вход на блока, в който живеем!
Имам травма от дете, когато почина съученик и близък приятел на брат ми - бяха тийнейджъри тогава и се случи, пресичайки бул. "Сливница". Мислейки си как от тогава до сега, минали са поне 20 г., нищо не се е променило в по-добра посока. Напротив! Потокът от хора - отиващи и връщащи се от училище, работа, парк, търговките центрове, метрото също минава от там, от колите стават все по-голям. Трафикът е станал по-натоварен.
Първата ми мисъл за това какво би помогнало, бе за скоростта камера от КАТ. Как може на такава опасна права отсечка от бул. "Сливница", която е изключително оживена и на която ограничението е 50 кв/ч, да не се следи за скоростта??? Тук колите буквално прелитат, засилвайки се от наклона на моста над "Захарна фабрика". Спират, евентуално, чак на кръстовището с бул. "К.Величков". Преди броени дни се беше забила кола от другата страна на кръстовището. Тогава съобщиха, че „като по чудо няма пострадали“. Да седим и да се надяваме на чудеса всеки ден, не е решение!
За много голямо съжаление, чудото не проработи в онази мрачна вечер и погуби два млади живота. Явор и Ани бяха млади хора, на път да създадат семейство! Дължим им - и на тях, и на себе си, на нашите деца да направим нещо. Всеки ден изпращам сина си за училище.
НО НЕ С ДУМИТЕ „ПРИЯТЕН ДЕН, ОБИЧАМ ТЕ“, А С „ВНИМАВАЙ КАК ПРЕСИЧАШ!"
И страхът ме стиска за гърлото! Когато стане време за обяд, седя на тръни и чакам да звънне, че се е прибрал. Не го питам дали е ял, а пак му повтарям „Оглеждай се, преди да пресечеш, когато отиваш на тренировка!“.
Имам и по-малка дъщеря, която не смея да пусна от ръка, колкото и товар да нося в другата! И когато се затича по тротоара - изтръпвам! Знам, че не съм единствената!
ТОВА НЕ Е НОРМАЛНО!
Много, че е яд на хората, които казват, че с една камера няма нищо да се промени! Дори един инцидент да бъде предотвратен, пак ще е имало смисъл! Днес една камера тук би била успех. Утре други механизми може да се задействат. Вдругиден - законодателни промени. И тогава би било голям успех, нали?"
Може да подпишете петицията ТУК.
