Ако се изгубите по горното поречие на река Арда - известно като Коритото, оставете родопчани да ви намерят. Съветва Калина. Те носят у себе си особена мъдрост. Подчертава Валентин.

"Родопа ще ви прегърне като майка и ще излекува всяка мъка"

Изгрев над Билянска
Снимка: Валентин Паскалев

Оставете на баба Минка да ви научи как се плетат терлици и се прави ашлия, научете вековни тайни от майстора самарджия Мехмедимин и от пазителя на сиренето от Бориково - Салих Паша, срещнете рускинята Марина, оставила стоматологична клиника в Петрозаводск и намерила душата си в Киселчово. Тези и още куп невероятни личности с богата душевност омагьосват всеки. Те са най-безценното богатство на Коритото, наред и с уникалната природна красота на този край - в това са убедени археологът Калина Калчева и фотографът Валентин Паскалев, които "разказват и споделят" своите родопски приятели и всички уникални възможности и активности в този район в проекта "Приключения по Арда".

Калина и Валентин от "Приключения по Арда"
Снимка: Колаж: LadyZone.bg

Как намерихте Коритото? И как стартира проектът "Приключения по Арда"?
Калина: В интерес на истината Коритото намери нас. И аз, и Валентин сме от Северна България. И двамата сме идвали в Родопите, но лично аз не съм мислила, че ще живея в тази планина. Тук се чувствам у дома. За проекта на "Приключенията" ни събра един човек, който е истински родопчанин и българин. От много години живее и работи в чужбина, но милее за родината. От живота навън е видял и плюсовете, и минусите, като се опитва да вплете всичко научено в едно цяло, за да създаде едно по-добро, истинско и човешко бъдеще тук в Родопите. Така се роди и проектът "Приключения по Арда", чиято цел е да покаже красотата на горното поречие на река Арда и най-вече живите богатства - хората.

В какво се крие магията на този край? С какво очарова странстващата душа?
Калина: Коритото наистина е магия. В това малко "парченце" от Родопите има за всеки по нещо. За любителите на преходите има толкова много места и маршрути. До връх Ком например (не го бъркайте с Ком в Стара планина) или пък до Ардин връх. Тъй като "Приключенията" се случват около реката, не може да пропуснем и извора на Арда. Любителите на пещерите имат богат избор - проходната пещера на крепостта Калето, невероятно красивата Ухловица, пещерата убежище Типицето, вдигащите адреналина пещера Надарска и единствената водна пещера, достъпна за посещения в България - Голубовица. Има толкова много места, но едно е сигурно, ако душата ви е уморена от сивото и напрегнато ежедневие, тук ще намери покой. Родопа ще ви прегърне като майка и ще излекува всяка мъка, така че не се колебайте. В нашия сайт ще откриете информация за всички забележителности в Коритото, а който желае винаги може да се свърже с нас за съвет и повече информация.

Разкажете повече за себе си. Как ви промениха преживяванията и срещите по Арда?
Калина: Аз съм родом от Горна Оряховица. От шест години живея в Смолян, защото тук открих своето семейство. Откакто работя за проекта "Приключения по Арда", мога да си призная, че се промених. Първо, най-после намерих моето място. Хората от Коритото ни приеха, мен и Вальо, като част от голямото си семейство. Забелязвате, че използвам често думичката "семейство". Това е така, защото хората в тази част от Родопите са съхранили изконните български ценности и най-вече чувството за принадлежност. Ние, като градски хора, малко сме отвикнали от старите навици и привички, но тук в селата от Коритото е друго.

Младите уважават по-възрастните и се отнасят с внимание към тях. Децата помагат на родителите, бабите и дядовците си в селскостопанската работа.

Например миналото лято, пък и сега, често срещаме младежи на по 16-20 години, които сеят фасул и картофи, събират сено и помагат всякак на семействата си. Когато си всеки ден сред такива хора, това няма как да не те промени. Да поговориш с някоя баба или дядо, да се порадваш с децата, излезли да играят на улицата, това са нещата, които правят живота хубав.

Валентин: Аз съм на 28 години и живея в Пловдив. През последната година и половина имам възможност да прекарвам голяма част от времето си в Родопите. По-конкретно по горното поречие на река Арда. Бях силно привлечен от природата в Родопите и усилено търсих пейзажни кадри. Не след дълго разбрах, че най-ценното тук са хората. Именно тях обичам да снимам най-много. Такива каквито са в тяхното ежедневие, неподправени, трудолюбиви и най-вече истински. Хора в пълния смисъл на думата.

Коя история ви бе най-вълнуващо да научите и обичате да разказвате?
Валентин: Със сигурност са повече от една. Близка до мен е историята на Митко Тикирлиев - кинаджията, който за съжаление вече не е сред нас, но неговата история е една от любимите ми. Той ни разказа как през 60-те години е давал кино по цялото Корито с кинооборудване, натоварено на мулета. Разказа ни с какво вълнение и емоция са очаквани тези прожекции по всички села.

Кинаджията Тикито
Снимка: Валентин Паскалев

Какво носят у себе си хората от Коритото?
Калина: Те са типични родопчани и ако се чудите какво им е специалното, ще ви кажа - благата им душа. Винаги ще ви посрещнат с добра дума, ще ви нагостят и приютят. Може би заради трудното оцеляване в суровия климат на планината през хилядолетията, хората са привикнали да са внимателни едни с други, което си личи най-вече в говора им. 

За мен в българската реч няма по-нежен и мелодичен говор от родопския. Къде другаде ще чуете "дечинки", вместо деца, "ръчинки" и "ножинки", вместо ръце и крака, и къде другаде стара баба ще ви изпрати с "Дано ми астарееш!" - т.е. да доживееш до дълбока старост.

Обичам хората от Коритото и съм благодарна, че мога да се докосна до тяхното битуване и мъдрост.

Валентин: Коритото е място, каквото не предполагах, че има в България. Тук срещнах едни от най-топлите и гостоприемни хора. Те са съхранили това да се радват и ценят обикновените неща в живота, които често подминаваме в забързаното ни ежедневие. Когато посещаваме някое закътано родопско село, останало с десетина жители, спирайки да поговорим 10-15 минути с някой, това за него значи изключително много. Спрял си, поговорил си с него и попиваш от мъдростта му. Има много какво да научим от тях. В себе си те носят една особена мъдрост, която човек трябва да усети със сърцето си. Тук са хората с най-богата душевност. От тях се научих да ценя повече именно малките, на пръв поглед незабележими неща от живота.

Кой е вашият любим местен герой?
Калина: Няма как да избера кой ми е любим. Пък и "героите" на нашите истории са най-обикновени хора и едва ли биха се съгласили с това определение. Всеки от тях е уникален и неповторим. Всеки ден се срещаме с нови хора, които ни разказват своите истории. Съвсем наскоро публикувахме тази на 96-годишния майстор самаржия Мехмедимин от с. Могилица. Имахме интересни срещи с овчаря Минчо Гърбелов, за когото ще разкажем съвсем скоро, с младия Емо Боров, който е решил да остане на село и отглежда коне и овце заедно с баща си и много други. Ще спомена и тези, които вече не са между нас - столетникът дядо Миладин от Могилица, стария кинаджия Тикито, който беше и голям зевзек. Чудесни хора, живяли достоен живот, за които сега си спомняме с благодарност за историите и преживяванията, които ни подариха.

Дядо Мехмедимин самарджията
Снимка: Валентин Паскалев



Забележителност, която спира дъха и е малко известна?
Калина: Да си призная честно малко ми е трудно да кажа коя забележителност ми е любима. Харесвам върховете Ком, Будуралан и Карталски камък, пещерите с тяхната тайнственост, но тъй-като трябва да избирам, ще се спра на каньона Горло. Намира се много близо до главния път между селата Смилян и Могилица. Точно тук, едва на десетина километра след изворите си, река Арда образува живописен каньон. Той е дълбок и много тесен, като може би по тази причина местните хора са го оприличили на гърло и му дали това име - горло е гърло на родопски. Всеки път, когато го посещавам, около синьо-зелените води на реката цари загадъчност и тишина. Там времето спира и усещаш как душата ти се слива с вселената.

Каньон Горло
Снимка: Валентин Паскалев



Валентин:
Любима моя забележителност е връх Будуралан, висок 1515 м, но не това е специалното в него. Върхът е различен от повечето родопски върхове, представлява скалист зъбер с отвесни склонове и 360-градусова гледка, намира се над село Киселчово и е сравнително лесно достъпен. Качвайки се там, човек забравя всички грижи, времето спира и може дълго да съзерцава безкрайните родопски склонове, над които се извисява.

Будуралан
Снимка: Валентин Паскалев

Много ли чужденци са намерили дом в Родопите?
Калина: Не са чак толкова много, но са припознали Родопа планина за свой дом. В нашата страница сме разказали за част от тях. Рускинята Марина от Киселчово например си е вече истинска родопчанка. От бабите в Киселчово се е научила да прави вкусни баници, отглежда си собствени зеленчуци - фасул и картофи, бере билки, приготвя сокове. Тя ни сподели, че тук е намерила душата си. Тъй като е най-младият жител на Киселчово (там са общо 8 души - стари баби и дядовци плюс Марина), тя е поела грижата за своите съселяни - да ги закара до града на лекар, да им донесе лекарства, да им напазарува. Често им прави баничка или кекс, ей така без причина. Всичко това я прави щастлива и като човек, който е бил във водовъртежа на големия град (тя е от Петрозаводск и е имала собствена стоматологична клиника), казва, че не би заменила любимото си Киселчово с нищо друго на света.

Рускинята Марина от Киселчово
Снимка: Валентин Паскалев

Какво са ашлия и саз?
Калина: Ашлията и сазът са неща, които може да видите само в Коритото. Ашлията е сладък десерт, който се е приготвял само при специални поводи като сватба, раждане на дете или гости. На кратко - това е сладък ориз, сварен във вода "о шушульки" (сушени ябълки). Баба Минка ни показа тайната на приготвянето му и наистина е много вкусно. Колкото до сазът - това си беше голяма изненада за нас. Знаех, че сазът е традиционен турски музикален инструмент, но не ми беше известно да е бил разпространен в България. Оказа се, че в съседното на Могилица село Буката е имало много силна сазова традиция. Там не само са свирили или както там му казват - "цонкали" на саз, но е имало и майстори, които са изработвали сазове. Дори буковските сазове са отделен вид, защото са с по-голяма дълбочина на корпуса, дълги са почти метър и имат по-малко позиции, което прави звученето им по-близко до турските сазове. Днес за съжаление в Буката вече няма хора, които да свирят на саз. 86-годишната баба Ана пази последния саз, направен от покойния й съпруг, а при сина й в Испания е другият. Ние пък се надяваме, че докато има още сазове и кой да ги пази, има и надежда, че пак ще се "цонка".

Баба Ана със саза
Снимка: Валентин Паскалев

Разкажете повече и за пазителя на сиренето от Бориково?
Калина: Салих Паша от с. Бориково е пазителят на сиренето в мях, наричано толумско, което прави по рецепта, запазена 500 години. Пашата, както го наричат всички, е единственият останал майстор в Коритото, който прави мяхово сирене. Навремето това е бил единственият начин, сиренето да се запази за по-дълго при липсата на хладилници. 

Пашата сам отглежда овце и кози и освен сиренето в мях, приготвя брънза, извара и невероятно вкусно овче кисело мляко. Канят го по събори да показва занаята си, но най-голямата му мъка е, че няма на кого да предаде знанията и уменията си. Ако има някой желаещ да се научи, майсторът е винаги готов да го посрещне.

Кога е най-хубаво да се кроят терлици? И какво още научихте от баба Минка за това ръчно изкуство?
Калина: Според баба Минка терлици се кроят на лек ден - понеделник или четвъртък, за да спори работата. Родопските терлици са може би най-красивият сувенир, който може да отнесете със себе си за спомен. Баба Минка ни разказа, че терлиците са били важна част от невестинския чеиз. Когато са си ходили на гости например, стопанката е носела със себе си терлици за цялото семейство, за да се обуят в дома на домакините.
Родопчанката винаги е имала терлици в къщи - да посрещне гости, да дари снаха или приятелка. В Коритото и сега се шият терлици. По-младите пазят традицията и използват за украсата шевни машини, но майсторките - като баба Минка, които са ги украсявали с гайтан, вече ги няма. Ако сте на гости в Родопите и ви дарят с терлици, приемете ги, защото това е най-ценният дар - знак за почит и уважение.

Баба Минка от Могилица
Снимка: Валентин Паскалев

Ако човек се изгуби по горното поречие на река Арда, какво ще открие?
Калина: Ако се изгубите, ще откриете първо невероятна природа. Нашата планина може да ви очарова винаги, дали със зелените прохладни гори през лятото, дали с пъстротата на багрите през есента, или пък със суровата снежна красота на зимата.

Ако се изгубите, оставете родопчани да ви намерят. Ще ви приютят, ще ви нагостят с най-вкусните родопски манджи и с благите си приказки ще ви приласкаят и успокоят.

В този ред на мисли се сещам за един популярен пост във фейсбук: "Когато си изгубил сърцето си - отиди в Родопите! Когато душата ти е счупена - отиди в Родопите! Когато нямаш песен в себе си - отиди в Родопите! Защото това е планината, която има за теб и сърце, и душа, и песен."

Така че мили хора, позволете си да се "изгубите" в Родопите, защото само така ще имате възможността да усетите радостта от живота.

Дядова ряка
Снимка: Валентин Паскалев

  • Нова Планинка на хоризонта: Мариана Киречева създаде пътеводител за Пирин
  • Фотосесия сред бали, лавандули или слънчогледи. Къде?
  • Александра Чарийска - на мотор до Скалния манастир в местността Шашкъните (и не само)
  • "Златен парк" в Луковит е истинска приказка, сътворена от природа и човешки ръце
  • Как да си изкарате зверски добре в малкото село... Зверино
  • What3words: Тези три думи могат да спасят живота ви
  • Захари от градина „Въдворена“: Скуката е за скучни хора. Самота на село няма
  • Най-доброто, което направих, когато исках едновременно да работя, да съм с детето си и на море
  • Добромир Райнов: С времето не спирам да се изненадвам колко непознати места има в България
  • Светилищен комплекс Митровица, Сватбата, Провъртеник - и още видения от зората на времето