Повече от десет години Раденко Велинов живее в Америка и Шотландия. По професия е дърводелец. Работил е за най-добрите майстори и дизайнери на мебели в Европа и САЩ, а през 2020-а се завръща в България. С него ни среща репортерът Радиана Божикова в предаването "Тази събота и неделя" по bTV.
"Роден съм и съм израснал в село Смилян и това селце е моето място и кътче в Родопа планина. Исках и тук нещата да се променят, и тук да се подобрят колкото ни е по силите. Ако всеки замине за чужбина, какво остава тук – само нашите възрастни родители – баби и дядовци", казва Раденко.
В смолянското село е добре развит кулинарният туризъм. Смилян се слави с отличния вкус на боба и печените картофи. Освен традиционната родопска кухня, тук почти всяко семейство в миналото е отгледало по един занаятчия.
Раденко се завръща в България, за да помогне на селото да съхрани традициите и да запали любопиството на младежите към тънкостите на занаятите от миналото. Така една изоставена пречиствателна станция е на път да се преобрази в арт център.
"Вдъхновението за тази идея пак дойде от Шотландия и възможността да наблюдавам дърводелци и най-различни творчески хора в разични области, занаяти и изкуства. Те са толкова организирани и задружни. Със желание да споделят и обучават и други", казва Раденко.
"Искаше ми се това нещо да го видя и тук. Да предоставя възможност тук на деца, които имат желание, да навляза в занаята. Да се улавят тези творчески пориви и да се насърчават", казва той.
"Не очаквам да се превърне в нещо кой знае какво, но да се промени малко мисленето и виждането на хората за такива неща. Да са по-отворени", допълва той.
Селото привлича душата на творци от различни държави. В околноста живеят художници, писатели, музиканти и учители. Идеята на Раденко достига до швейцареца Симон Роде и британеца Джон Паркър. Предлагат да помогнат доброволно.
"Преместих се тук, защото се пренаситих с Лондон. Във Великобритания някак си се задушавах от този постоянен стемеж на хората да правят много пари, за да живеят добре. Не бих казал, че живота ми там беше хубав. Открих България и с преместих тук през 2014 г.", казва Джон.
"Тук качеството на живот е много по-добро. Много е красиво. Много по-евтино е, хората са много по-добри - казвам го, въпреки че съм и се чувствам британец", допълва той.
Джон е художник. Родопите са вдъхновението му за портрети и пейзажи. Когато арт центърът бъде готов, той ще вдъхновява децата да рисуват.
"Това ще бъде добро място за младите хора - да дойдат и да получат вдъхновение и кураж. Мисля, че Раденко е правилният човек, който да реализира тази чудесна идея. Радвам се, че съм част от това, защото той е много истински. Тази идея ще помогне за доброто бъдеще на селото", казва Джон.
"Виждам доста хора, които правят благотворителни неща. Казват, че всичко е за местните, но всъщност нека бъдем честни - понякога си личи, че всъщност всичко, което правиш, е за себе си. При Роди не е така. Той наистина го прави за хората. Чудесно е, че тази сграда ще получи шанс за втори живот", допълва той.
Джон помага с ремонта на покрива, а Симон с преобразяването на етажите. Пространството вече се е превърнало в дом за изкуството на швейцареца. Той изработва дървени лампи.
"Всяка една лампа е правена тук. Понякога слагам силуети, пейзажи - например имам една с Пампорово", казва Симон.
"България е добро място да развивам такъв бизнес. Можеш да стартираш с много малко пари, а след това да започнаш да продаваш в Европа", допълва той.
Въпреки, че е добре посрещнат и приет в България, първото впечатление на Симон от нашата страна не е особено добро...
"Първото ми впечатление за България, когато дойдох тук, не беше особено позитивно, имаше толкова много изоставени сгради. Празни… В Швейцария не са толкова много, колкото тук. Винаги се намира някой, който да съживи някоя сграда", казва Симон.
"Не ме разбирайте погрешно, не ми се иска България да става като Щвейцария, това би било ужасно дори. Но може би да е нещо средно между двете – повече организация като в Швецария и повече усещания и изживявания, които намирам в България", допълва той.
Освен дърводелство и рисуване, в арт центъра ще има и други занаяти, свързани с текстил, метал и грънчарство. Най-малкият помощник на Раденко е неговият син, който вече изучава занаята на баща си.
"За съжаление старите майстори си отиват, няма на кой да оставят инструменти, знания, сръчност... И това е много тежко и тъжно за тях. Има хора, които все още са с ентусиазъм и откриват неща, които сме знаели, но сме се откъснали от тях", казва Раденко.
"Искам да видя приемственост и не само при моето дете и другите деца, всички да имат горе-долу еднакъв шанс и възможности. Поне да видят и да опитат, а вече дали ще тръгнат по този път или не… Въпросът е че тук нямат тази възможност. Децата нямат условия, няма къде да видят, кой да им покаже", допълва той.
"Виждам бъдеще и то именно ще тръгне и ще дойде от децата, ако успеем да ги задържим. Смилян е едно изключние. Задържат се млади хора, има деца и трябва да им се осигуряват някакви условия, за да остават и да се задържат", казва Раденко.
В момента проектът се развива само благодарението на доброволци и лични средства. Раденко вярва, че след година арт центърът ще отвори врати.
"Аз не съм мечтател. Нямам мечти. Имам по-скоро цели, планове. Целта е да позавършим проекта, за да може да започне да функционира и да се полза. Толкова много хора около мен вече са приели моята идея и са ми повярвали - най-малкото заради тях си струва да се действа стъпка по стъпка", заявява Раденко.
Текст: Радиана Божикова
