За Аунди Грейс майчинството изглежда по различен начин. Тя живее с диагнозата церебрална парализа и през целия си живот се е учила как да се адаптира. Състоянието засяга основно долната част на тялото ѝ, влияейки върху мускулния тонус, баланса и координацията.
Аунди не може да ходи самостоятелно и всяко движение изисква максимална осъзнатост и концентрация - нещо, което се е пренесло и в новата ѝ роля. Тази на майка.
„Правя нещата по различен начин“, споделя 30-годишната жена пред People. „Но това не ме прави по-малко способна.“
И допълва, че като цяло има един нормален живот – с неговите обичайни ежедневни дейности. Все пак добавя, че по-лесно се изморява и се движи по-бавно в сравнение с останалите. А след раждането на сина ѝ, по-рано тази година, адаптациите стават част от ежедневната ѝ рутина.
Как минава един типичен ден на Аунди
Денят на младата жена е посветен на хранене, смяна на пелени и приспиване - както при всеки друг родител. Но има и много предварително планиране.
„Планирам нещата по-внимателно, защото с церебрална парализа трябва да внимавам за енергията и баланса си, особено когато държа или се движа с бебето“, казва Аунди. „Много внимавам за позицията на тялото си. Уверявам се, че съм седнала на стабилно място, преди да взема бебето и държа всичко необходимо на една ръка разстояние.“
И разчита много на помощни средства, които ѝ позволяват да запази независимостта си. Като количката-люлка на колела, която ѝ позволява безопасно да мести бебето из дома, без да го носи постоянно.
Вяра в способностите си
Въпреки множеството предизвикателства - особено в ранния следродилен период, Грейс казва, че тези моменти само са засилили усещането ѝ за способност.
„Непосредствено след раждането на бебето имах нужда от повече помощ и това беше трудно за мен емоционално, защото съм свикнала да бъда самостоятелна“, казва още Аунди. „Да се науча да приемам помощ, докато се възстановявах и свиквах с живота с новородено, беше голяма промяна.“
Въпреки това тя успява бързо да се адаптира. „Церебралната парализа не ограничава способността ми да бъда майка. Това просто означава, че може да правя нещата по различен начин - и това е напълно наред.“
Тя споделя посланието си пред последователите си в социалните мрежи, надявайки се да бъде в помощ на хора, в нейното положение. „Общувала съм с деца, които казват, че израстването с майка с церебрална парализа ги е научило на упоритост и устойчивост. Както и с майки, които казват, че моята история им е дала надежда за бъдещето на техните дъщери.“
Във видеото - историята на Валдимир Дубов-младши, който се живеес с диагнозата церебрална парализа:
