Историята на Йоанна Радулова и нейното слънчице Никол не прилича на тази на повечето майки на деца с увреждания. Още в предварителния ни разговор тя държеше да подчертае, че макар детето ѝ да има тежки здравословни проблеми и да изисква постоянни грижи, тя не иска да звучи отчаяно. Напротив — желанието ѝ е да даде кураж на други родители да се борят за здравето и живота на своите деца и никога да не се отказват!
Въпреки че лекари предлагат на Йоанна и съпругът й да подпишат документи за осиновяване, днес Никол е почти на три години, а родителите ѝ са безкрайно благодарни, че именно те са нейните мама и татко. Още по-благодарни са за уроците по безусловна любов, на които ги е научила малката им принцеса.
Бащата на Никол участва активно в грижите за нея. Семейството поддържа социален живот и се стреми да живее сред приятели, забавления и малките радости — така, както всеки родител на дете с увреждане мечтае да бъде ежедневието му.
Йоанна и съпругът ѝ се женят едва на 22 години. Животът им върви по естествения си ход — той има работа, която обича, а тя току-що е завършила магистратура, когато разбират, че очакват дете.
„Нямаше по-красив момент от този“, категорична е Йоанна.
Повратен момент
Радостта им обаче не трае дълго.
„Още след раждането Никол не изплака, роди се в тежка асфикция, или с други думи казано – задушена“, споделя майката.
Първият месец е най-трудният — време, в което родителите не знаят дали малката Никол ще оцелее. Тя го прекарва сама в неонатологията, а младите родители трепетно очакват онези три дни в седмицата, в които могат да я видят за кратко и да получат информация за състоянието ѝ.
Месец след раждането Никол е преместена в детска неврология. Там семейството преживява втория кошмарен момент, който никога няма да забрави.
„Предложиха ни да я дадем за осиновяване!“
„Преди да ме приемат да лежа с нея, ми беше предложено да разпиша документи и да я оставя за осиновяване, защото според професора нямало да стане човек от нея и докато не сме се привързали емоционално, да сме вземели това решение. Та как е възможно човек изобщо да си помисли да каже, камо ли да направи нещо такова с детето, за което е мечтал и носил 9 месеца?“, споделя Йоанна.
И тази буря отминава, както и още три тежки месеца, прекарани в неврологията. Там бебето вече е диагностицирано с ДЦП (детска церебрална парализа), епилепсия и микроцефалия.
Първият щастлив момент
След дълго чакане Йоанна и съпругът ѝ най-после прибират Никол у дома. Това е първата малка победа за тях и първият истински щастлив момент след раждането ѝ.
„Дойде слънце и на нашата улица, прибрахме Никол у дома!“, споделя майката, спомняйки си за този радостен миг.
Първата година на момиченцето е изпълнена с трудности и противоречиви лечения. В крайна сметка родителите успяват да се доверят на правилните специалисти и рехабилитатори и, както казва Йоанна, „животът ни потръгна“.
„Мисля си, че истината е просто да се довериш, ние обикаляхме много с надеждата, че следващия ще е по-добър, ще има по-добри резултати, но потенциала на детето си има лимит. Опитахме всичко, което ни се предложи, намерихме нашето място, нашите хора и животът ни стана спокоен.“
Днес Никол е почти на три години. Тя преминава през две рехабилитации дневно, посещава хранителен логопед няколко пъти седмично, а родителите ѝ с нетърпение очакват лятото, за да я водят на плуване. Въпреки състоянието ѝ, семейството намира време за разходки, срещи с приятели и забавления. За майката всеки следващ ден с дъщеря ѝ е по-прекрасен от предишния.
„Тя ни учи да сме по-смирени, по-добри и по-щастливи. Тя не се заглежда, но очите й блестят от доброта. Не се заслушва, но всеки звук, който издава гали нашия слух. Не говори, но се усмихва все по-често. Никол е олицетворение на добротата и чистотата на човек, тя е радост за всичките ни приятели и за семейството ни.“
Въпреки нуждата от специални грижи, близките и приятелите винаги са насреща и никога не са възприемали грижата за Никол като трудност. Почти всички в квартала я познават, поздравяват я и искрено се интересуват от нейното развитие.
Мама Йоанна и нейното време за нещо свое
Когато животът на семейството започва да се подрежда, Йоанна решава да създаде нещо свое. Така се появява и времето само за нея — след дългия ден с Никол, вечер таткото поема грижите, а тя се отдава на творчество.
Първият ѝ проект са ръчно шити коледни чорапи за приятели. Те се харесват толкова много, че я насърчават да ги предложи във Фейсбук страницата „Купи подарък от майка на дете с увреждане“. Още на следващия ден тя е затрупана с поръчки.
„Имах толкова много поръчки, че беше невъзможно да ги ушия на ръка. Мъжът ми почна да крои, свекърва ми ме научи да шия на машина и нещата започнаха да се случват. Вече смело мога да твърдя, че се гордея с чорапчетата си и съм изключително доволна, когато получа обратна връзка от хората, които също са си ги харесали.“
Ако искате да подкрепите малката Никол и майка ѝ, може да разгледате Фейсбук страницата „Работилничка Радулови“, където ще откриете и тематични декорации за предстоящия Великден.
„Благодарна съм, че Никол избра точно нас за нейни родители, за всичко на което ни научи и най-вече, че любовта трябва да е безусловна. Благодарна съм и на съпруга ми, който ме подкрепя във всяко мое щуро начинание и ме отменя от грижите от които се нуждае Никол за да правя това, което ме кара да се чувствам потребна и щастлива. Това е нашият живот, едно сиво ежедневие, което украсяваме с грижа, безусловна любов и творчество“, завършва разказа си Йоанна, показвайки ни, че никога не трябва да се отказваме - особено когато ни е най-трудно!
Разгледайте снимките в Галерията.
