„Художник – така се определям”, казва Вени Русинкова, която развива отношението си към цветовете в различни области от живота. И с любов твори на всички фронтове. Дали е телевизия, графичен дизайн или видеомонтаж, коси и грим, тя винаги се впуска с любопитство и желание. Вероятно е целуната от Бог, наследявайки от предците си умението да борави с боите. Но признава, че 51-во училище в столицата, където е учила, й е дало всичко. Благодарение на добрите преподаватели, които е имала, е получила основата да рисува върху лист – графика, живопис, върху стъкло и текстил, дърво и да се потопи и в иконописта...
По-късно, в Художествената академия тя вижда и по-различен подход към творчеството. Приложните изкуства са стихията й, те я изграждат в годините, но и изящните не са й безразлични. Първата й картина е живопис, защото е влюбена в цветовете. Това личи във всичко, което прави – рисунките върху текстил, стъкло, а иконите са друг, интимен свят за нея, към който има различно отношение. Оказа се, че Вени е част от голямото семейство на bTV.
За търсенето и намирането на изкуство във всичко, с което се захване, както и за умението да си подаряваш време за всичко, което обичаш, софиянката разказва пред Ladyzone.bg.
Вени, какво е основното ти занимание и остава ли ти свободно време?
Нямам много свободно време, тъй като работата в телевизията изисква отдаденост. Но аз не приемам ангажираността си в bTV, където съм графичен дизайнер, като работа. По-скоро е нещо, което върви успоредно с другите неща в ежедневието ми, дори ще е притеснително, ако го няма. Разбира се, заема пространство от деня ми, но не се изморявам и мога да правя и всичко останало. Работя с желание и сърце в телевизията, много ми харесва и искам никога да не спира това. Във всичко, с което се занимавам, има доза изкуство.
Какви още знания и в какви браншове си усвоила?
Късмет и съдба е може би всичко това, което ме вълнува и правя днес. И за да съм откровена, понеже само с рисуване не става, съм се занимавала и с коси - изкарах курс за фризьорство преди години. Салонът, в който учех занаята, работеше с различни тв предавания и веднага, след като завърших, ми се отвори шанс и съм била в различни формати. "Dancing Stars" беше първата ми среща с телевизията. Тогава не съм била обвързана с конкретна медия, обикалях, където имах ангажимент като коафьор. Била съм и асистент на сутрешен блок, като се занимавах с какво ли не, но ми беше много приятно.
В която й ТВ медия да съм била, съм работила със страхотен екип. И сега, като графичен дизайнер в bTV, е така, а и е занимание, което е най-близко до същността ми. Харесва ми, че в работата ми има много рисуване, цвят, композиция. Във видеомонтажа е по същия начин - композиция, цвят, кадри и тн. Работата във видеомонтажа ми доставя голямо удоволствие. Завърших и „Кино и телевизионна режисура” в НБУ. Хубавото беше, че освен в телевизията и в университета получих много знания във всички професии. Малко след това започнах да снимам, предимно природа, животни. Дори имам няколко снимки излъчвани в прогнозата за времето по bTV.
Как започнаха изявите ти в Инстаграм и Фейсбук?
За да мога да събера в Инстаграм и Фейсбук всичко, което правя, извън телевизията, е благодарение на приятели от Черна гора. С тях създадохме платформа за ръчен труд и занаяти за авторите на Балканите. Идеята беше да показваме уникати на нашите географски ширини, както и творците да могат да общуват и да обменят мисли.
Първо рисувах върху тениски и именно това ме запозна с много от приятелите ми на Балканите - тениска, върху която бях изобразила всички столици на държавите в нашия регион. Правила съм и детски тениски с анимационни герои, картини, пейзажи, изпълнявала съм и поръчки. Но няма нещо в желанието на хората, което да ме е изненадвало. Това, което ме радва, е че тези хора наистина ценят ръчния труд.
След рисуването върху текстил, се насочих и към стъкло - правя цветни свещници. Графиките също присъстват в работата ми, но ми доставя удоволствие да играя с цветовете. Рисувала съм и върху стени с четка и бои, както и върху детски мебели. Любимо мое занимание е да рисувам икони, макар че това е изключително прецизна работа, за която се иска точна ръка. Засега авторски икони нямам, правя копия, като рисувам направо върху дърво. А когато са завършени, ги подарявам или дарявам на църкви, манастири, не искам да ги продавам и не го правя. Смятам че оставям наследство след мен, което може да се поддържа в бъдеще. И по време на извънредното положение миналата година, като човек, който не може да стои затворен вкъщи и да не прави нищо, започнах да рисувам икона на Богородица – размерите й са 50/70 см. Още е в мен, искам да я изпратя в Черна гора, но поради пандемичната ситуация, може би лично ще я занеса там, когато мога.
Какво занимание, различно от рисуването, подаряваш на себе си?
Освен всичко, което е свързано с рисуването, съм и турист. Баща ми е планинар и той ме запали - още като дете ходех с него на Витоша, изкачвала съм Черни връх, катерила съм и други планини и съм се разхождала в много гори. Харесвам и ценя природата и дано и хората, които се разхождат сред нея, да го правят по културен начин и да уважават планината.
Суетна ли си, като човек, добре запознат с прическите и грима?
Основните неща са да изглеждаш добре, да се чувстваш добре и да си добър човек. Има значение, че преди време съм работила в сферата на красотата и съм се занимавала с грим и прически. Но най-важното за мен е каквото и да направи човек за външния си вид, то да естетически издържано. Косата и гримът служат, за да подчертаят хубавите черти, а не да ги заличават и да заприличаш на някой друг. Наистина много хора прекаляват с макиажа си, а трябва да имат култура.
Модните тенденции ме вълнуват, но не съм крайна, отсявам много детайли, които не ми допадат. Изградила съм свой стил и се придържам към него, защото така ми харесва. Това, че нещо е модерно, не означава, че ти стои добре. А и не е необходимо всички да сме еднакви. Най-смелото нещо, което съм правила с косата си, е да я боядисам в червено, което по-принцип не е мой любим цвят. Не съм експериментирала с дължината й или с промяна във формата на веждите и миглите.
Може би нескромно ще прозвучи, но не смятам, че имам някакъв кой знае колко фрапантен дефект, че да експериментирам с лицето си (усмихва се, б. а.). За мен естественият грим е най-хубав. Разбира се, можеш да спазваш модните тенденции, но с нищо да не прекаляваш, например през деня гримът да е по-лек, а вечер – по-слен. Всяко нещо, което е направено с мярка, е красиво. Но най-важно е човек да се харесва, а ако е така, той ще се чувства и добре.
Позволяваш ли си да даваш съвети на хората относно визията им?
Да, давала съм, когато се занимавах с коси и грим, защото са ми искали. По принцип съм директен човек и не подминавам, когато нещо не ми харесва. Разбира се, не се вглеждам непрекъснато в хората. А и като спра да практикувам една професия, трудно се връщам отново към нея, защото цялата ми енергия отива на друго място – там, където съм избрала да се развивам за момента. Сега, когато искам да се консултирам за своята визия, се допитвам до моята братовчедка, която също е художник и е била и фризьор. На нея се доверявам и за оформянето на косата.
Ревнива ли си към работата си и това, което можеш или за теб не е проблем да го споделиш с някого?
Относно рисуването, смятам че, ако имаш талант, трябва да го дадеш. Така че в тази посока насърчавам хората. Аз бих научила всеки на всичко, което знам и мога, стига той да иска. И всеки, който има знания в дадена област, трябва да ги предава, за да може това да остане и да си полезен на хората. Вярвам, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш. Защото аз винаги съм се срещала с хора, които са ми давали и са ме научили на много неща. Може би и затова получавам, защото и аз давам! Така че не крия занаята си...
Какво ти казват хората за нещата, които правиш за тях?
Най-често чувам от тях: „Как го направи?”. И се изненадвам, защото тази работа е била удоволствие за мен. Вероятно е така, защото притежавам умения да рисувам, лесно ми е, но не се замислям, че на хората не е. А може би и се подценявам (усмихва се, б. а.)
Изкуството за теб е...
Изкуството е всичко, което мога – моят живот! Изкуството ми е отваряло врати, независимо от работата, към която съм се насочвала. А изкуство има във всичко!