Антоанет Пепе: Уча децата си да се обичат и да бъдат смели

Те са една страхотна компания. Може би ги познавате, а може би не. Те са „Семейството“ и са достъпни 24/7 в YouTube. Семейство с три деца. Семейството на влогърката Антоанет Пепе и нейната половинка Филип Стоянов, известен в онлайн пространството като Филяка.

Те са супер отбор, нямат никакви тайни един от друг и хармонията в техния дом се изразява в това да си споделят всичко и да се самоусъвършенстват непрекъснато. В тази супер компания има и трима малчугани – София, харизматична сладурана, Сиена – тиха чаровница, и Матиас – едно от най-гушканите бебета при двама отдадени родители и две толкова обичливи по-големи сестри. Всички те имат безценни моменти заедно, които споделят с широката аудитория онлайн. 

В живота Антоанет Пепе е преминала през различни етапи - и хубави, и трудни. Благодарна е за всеки един от тях, но най-големият дар, който е получила до момента, са децата й. Три, а както казва тя: „Три, а всъщност цяла вселена!“

Влогърите Антоанет Пепе и Филяка за любовта си и живота с три деца

„Един мъж, ако е добър и отговорен, то непременно ще бъде добър и отговорен баща и съпруг. За разведена жена с деца това е приоритет, когато хареса някого“ – признава Антоанет

Като майка на три деца, влогър и инфлуенсър успяваш ли да си открадваш време за себе си?

Успявам. Моята философия е, че, за да може един родител да се грижи пълноценно за децата си, първо трябва да се погрижи за собственото си здраве - и психическо, и физическо… Точно заради това веднъж в седмицата посещавам психотерапевт. Отделно прекарвам време насаме със себе си късно вечер, след като всички са заспали. Релаксирам с ароматен чай, паля свещи, докато си взимам душ и си правя кратък ритуал за красота. Едновременно с това си пускам да слушам мотивационно видео или такова, с което да отпусна съзнанието си и да медитирам.

Въпреки че ценя тези моменти, несъмнено най-много ме зареждат и радват общите ни такива. С Филип имаме много сходни интереси и когато останем само двамата, си говорим, споделяме и обменяме идеи за много неща. София и Сиена се вече големи, така че заедно с тях правим неща, които са много приятни и за нас двамата - танцуваме, рисуваме, готвим заедно. Грижата за децата за мен е щастие, удоволствие и, разбира се, отговорност, но не и натоварващ ангажимент или просто задължение.

Нещо, на което държа да науча децата си, е да обичат и ценят себе си - това несъмнено би бил един от най-големите ми успехи като родител. Опитът ми до този момент е показал, че ако ти не го правиш, няма как да очакваш другите да задоволят тази нужда вместо теб.

Дори преди няколко дни София ме попита съобщително: „Маме, много е важно да се обичаме, нали?!“

Снимка: Ганка Михайлова

Защо жената не трябва да забравя сама да си обръща внимание и да не се пренебрегва?

При липса на вътрешен баланс е възможно да изпаднем в състояние, което да ощети не само нас самите, но и хората около нас (вкл. и децата). Така и най-малкото външно дразнение (разхвърляна детска стая, крещене), може да ни провокира да повишим тон… да избухнем, което, разбира се, влияе отрицателно на всички у дома. Излъчвайки негативизъм, получаваме негативизъм… Енергията е като бумеранг. Съответно, когато сме отворени към света и даваме на себе си това, от което имаме нужда, излъчваме тази енергия навън.

Вкъщи много си говорим по тази тема с Филип. Ако аз съм недоспала, Филип поема щафетата, за да мога да се възстановя - дори това да означава 15 минути повече сън - и след това да се завърна към задълженията у дома по-свежа и усмихната. Едно нещо, което научих чак сега… е, че няма нищо срамно в това да поискаш помощ. Това не ни прави по-лоши майки… или по-малко способни... А точно напротив.

Отделно се съветвам с психотерапевта ми относно отглеждането на децата и така с Филип взимаме информирани решения както относно нас, така и относно грижата за децата.

Снимка: Ганка Михайлова

С Филип не си позволявате дори някоя малка тайна за благото на семейството?

Смятам, че ние сме едно цяло. В дните, които не прекарваме заедно, бързам да се прибера да му споделя всичко, което ми се е случило и да го обсъдим. Понякога дори нямам достатъчно търпение да се прибера, та се чуваме по телефона още от колата, за да си поговорим. Много си помагаме, той ме оценява, аз него също, разширяваме си хоризонтите един на друг. Ако единият буксува на едно място, другият му дава тласък, успява да му помогне с по-обективен поглед отстрани, за да излезе от определена ситуация. Много добър екип сме. Ако има проблем, го изговаряме и обсъждаме, за да не допускаме това нещо неизказано да утежни връзката ни.

Какви уроци би искала да предадеш на дъщерите си и на сина си? Какъв пример се стремиш да бъдеш за тях?

Искам да ги науча да бъдат смели. Да не се страхуват. Често си говорим за думичката "страх". Това е нещо, което се създава в главата ни. Смятам, че за да бъде човек удовлетворен от себе си, трябва да излиза от зоната си на комфорт. Да не робува на статуквото и това, което му се налага от обществото. "Няма как да успееш, ако не работиш от 9 до 5", "няма как да успееш, ако нямаш диплома с отлично 6" - такива стереотипи се опитвам да не им налагам. Точно обратното. Обяснявам им, че всичко е в техните ръце. У дома наистина много се говори - ние не забраняваме, не налагаме, а обясняваме. Когато едната иска близалка, аз разяснявам и на двете какво е това - захар с оцветители и т.н. Тоест, те знаят какво точно представлява нещото, което са пожелали, за да могат да взимат по-информирани решения за себе си и да правят по-здравословни избори. Не им налагам просто така, че нещо е „вредно“, без те да знаят защо. И аз, и Филип се стараем да няма абстрактни и неясни думи вкъщи, да не им налагаме интроекти.

Също така искам да се научат, както вече казах, да се обичат и да не очакват, че любовта идва отвън. Да развият вътрешни ресурси, които да им помагат да се справят емоционално с всичко, което животът ще им поднася. Така, когато се провали тяхна връзка един ден и се почувстват празни и наранени, да съумеят да намерят силите да продължават напред. Животът не е просто една красива приказка – ще има и ограничения, предизвикателства и провали… Аз мисля, че трябва постепенно да научават, че тези неща са част от живота и те са безкрайно ценни уроци, които ни помагат, стига да си взимаме поуките от тях.

Снимка: Ганка Михайлова

Самата аз съм научила всичко това по-късно, защото нямах достатъчно самочувствие. Опитвам се с опита си да предпазя децата си от подобни грешки.

Най-важното е примерът. Вкъщи отношенията са хармонични. Аз мога да науча сина ни да бъде кавалер и джентълмен, но ако баща му не е такъв, това би било меко казано лицемерно. Хората около нас много често казват, че им е приятно да са край нас, защото не усещат напрежение и се чувстват добре.

По този начин искаме да показваме на децата си какви връзки са полезни, защото има и много токсични отношения. И те сами да правят разликата в изборите си. Щастлива съм, че съумяваме да ги възпитаваме така, че винаги да ни питат първо дали нещо е позволено или, да не правят неща зад гърба ни тайно, да не лъжат. Поставяме ли граници? Да. Но винаги обясняваме защо. Уважаваме ли техните граници? Да. Защото според нас това е важно и е съществена част от това както да се съобразяваш с околните, така и да се отстояваш като човек.

Кой е най-ценният урок, който ти си получила от твоите родители?

Това, че една жена трябва да е самостоятелна. Баща ми винаги ми е казвал: "Ети, тате, ти трябва да си имаш собствени пари”, а мама ми е дала това и като пример. Това е много важно. Ако да речем, бях зависима от първия ми съпруг по някакъв финансов начин, можех да бъда принудена да остана там, където нещата не вървят добре, заради нещо, което не би трябвало да е причина да го правя. Моите родители са ме научили да гоня мечтите си и да се отстоявам. Да не се опитвам да оправдавам чужди очаквания, а сама да си задавам такива. Затова и днес работя мечтата си.

Снимка: Ганка Михайлова

Как се грижиш за външната и вътрешната си красота?

Грижа се както за външния си вид, така и за вътрешната си хармония. Много оценявам и държа на срещите си с с моя терапевт. Те са както зареждащи, така и болезнени на моменти, защото излизат много и различни неща, които те връщат в етапи от живота ти, които са те довели до тук. Както казва моята терапевтка – терапията е като белене на глава лук. Колкото повече слоеве отнемаш, толкова по-голяма е вероятността от сълзи… Но с това идва и изчистването и изясняването – защо си това, което си и как да продължиш напред в хармония със себе си и света си.

Също така имам нужда от комуникация с близки хора. Имам необходимост да споделям, да обсъждам неща, които ме вълнуват. И то не толкова, за да чуя съвет, колкото просто да го изговоря. За мен това е много важно. Да се видя и чуя с някоя приятелка. С майка ми. Обичам също така да пиша. Това е нещо, което ме разтоварва. Много обичам да монтирам видеата си и да експериментирам с нови неща.

От гледна точка на физическото здраве - храня се добре, спортувам. Израснала съм с баба козметик и съм научена да се грижа за себе си. Използвам много натурални продукти и въобще се обръщам към природата в това отношение. Ям много зелени храни - плодове и зеленчуци.

Всеки ден правя кратка тренировка. Не такава, която много да ме натовари, а по-скоро такава, която да ме уравновеси. Моите тренировки са вдъхновени главно от йогата и включват такъв тип упражнения. В последните месеци започнах да се уча да медитирам. Чувствам, че имам нужда от това и правя своите опити в тази посока.

Снимка: Ганка Михайлова

Кои са най-големите изкушения за теб в храненето?

В интерес на истината нищо не може да ме изкуши, ако съм си наложила, че няма да го ям. Ако трябва да ти призная какво най-много обичам, няма да ми повярваш. Любимо ми е всичко с тиквички и спанак. Мога да изям една тава със задушен спанак и моцарела. Обичам храни, които повечето хора не обичат. Разбира се, не се лишавам в никакъв случай. Например обожавам домашно приготвена бисквитена торта с варен яйчен крем например. И съм фен на вкусното лате с алтернативно мляко. Всеки ден изпивам поне едно и това си ми е един от гъделите на деня. Не бих отказала и някакви домашно приготвени бисквити, мъфини, палачинки. Чревоугодник съм си, обичам да ми е вкусно, но няма да ям, за да ям. Може да има шоколад, сладолед, няма да го изям, ако не ми е вкусно.

Какво обичаш да си подаряваш, когато смяташ, че го заслужаваш?

Пътувания. Те винаги са били най-зареждащото нещо за мен. Материалните придобивки са ми на заден план.

Избираш ли ежедневния се аутфит според настроението и какво издава гардеробът ти за теб?

Преди години носех главно черни дрехи. Когато стартирах блога си преди 8 години, буквално подарих всичко черно и започнах да си купувам много цветни неща. Установих, че с години не съм изразявала добре себе си чрез дрехите. Аз съм изключително експанзивна, импулсивна и социална личност. Обичам да комуникирам, да пътувам... Да, имам черни неща, защото са стилни, но в ежедневието си предпочитам да съм по-разчупена и да ми е удобно. Имам колекция от различни маратонки. Индивидуалист съм, искам да се отличавам, не обичам да копирам. И в годините се научих да експериментирам с дрехите и аксесоарите си.

Снимка: Ганка Михайлова

Какво би посъветвала по младото си Аз, ако можеше?

Че всичко е преходно и това да гледаш само към бъдещето или да съжаляваш за изминалите моменти, не е правилно. Животът е тук и сега, днес, в момента, докато си говорим. Няма утре, няма вчера. И ако не се наслаждаваме на днес, всичко останало е без абсолютно никакво значение. А допреди няколко години живеех в бъдещето и страдах за миналото и със сигурност съм пропуснала да изживея доста заслужаващи си моменти.

Бих казала на по-младото си Аз, че тялото и душата са един храм, за който трябва да се грижим по най-добрия си начин – с много обич, търпение, позволяване и приемане.

Снимка: Ганка Михайлова

Какво те прави щастлива всеки ден?

Децата и човекът до мен. Всичко останало е преходно и е един бонус. Много съм щастлива, че имам три деца. Осъзнавам, че те ми дават смисъл да дерзая. Искам да им дам криле, за да могат да летят накъдето поискат. Да им дам всички шансове да правят един ден това, което обичат. Да давам избор на децата си, но и да ги науча, че за да заобичат нещо, трябва да му дадат време да го харесат… да дадат време на себе си. И да не се отказват бързо и лесно.

Животът е истински дар. И когато го приемем като такъв, всеки един момент ни дава смисъл. И как да не си щастлив, когато в живота ти присъстват усмивките на три прекрасни деца, както и топлината и любовта на един отдаден в семейството и връзката ни мъж.