Когато през 2021 г. талибаните си връщат контрола над Афганистан, едно от първите им действия е да забранят на жените и момичетата да участват в спортни състезания.
Днес те са принудени да напуснат кортовете, пистите и спортните зали, което е огромна стъпка назад в 20-годишния напредък в областта на правата на жените в страната. Момичетата на Афганистан нямат право да посещават училище след шести клас, жените не могат да работят, а спортистките трябва да изгорят фланелките си, да заровят медалите си, да скрият спортното си оборудване или да избягат от страната.
За Фарзане Резайе, една от първите две жени олимпийци в Афганистан и основател на организацията Women Leaders of Tomorrow, това е болезнено познат сценарий. Като състезателка по джудо, на нея също й е забранено да се състезава в родината си, а животът й е заплашван от религиозни екстремисти.
Днес жените спортисти в Афганистан са изправени пред заплахи, включително физическо насилие и нападения в домовете им.
АФГАНИСТАНСКИТЕ СПОРТИСТИ И ОЛИМПИЙСКИТЕ ИГРИ
С риск за живота си три жени се осмеляват да избягат от варварския режим, за да продължат да правят това, което обичат, а именно да спортуват.
Афганистанският отбор е съставен от три жени и трима мъже, които живеят и тренират в изгнание.
В Олимпийските игри в Париж участват три афганистанки: Камия Юсуфи в леката атлетика при жените, Фабиа Хашими в колоезденето, Фахим Анвари в плуването. Нито една от трите жени не може да посети Афганистан без да рискува живота си.
Председателят на Афганистанската атлетическа федерация заяви, че жените в Афганистан са лишени от всички човешки права, включително от правото на спорт, но присъствието им на Олимпийските игри показва, че те са издигнали знамето на страната със сила и смелост, правейки чест на нацията.
В началото на Олимпийската харта се казва:
„Практикуването на спорт е човешко право. Всеки човек трябва да има достъп до практикуването на спорт, без каквато и да е дискриминация.“
ИСТОРИЯТА АФГАНИСТАНСКИЯТ ОТБОР НА ИГРИТЕ